Наличието на минимална инхибиторна концентрация (МИК) на vancomycin > 2 мкг/мл при пациенти с метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) бактериемия или тежък сепсис е свързан с повишен риск от ендокардит.

Това сочи проучване, представено на 41-я конгрес на Американското дружество по интензивно лечение. При този сценарий авторите препоръчват прибягването към друг антибиотик вместо продължаването на vancomycin.

Д-р Чоудхъри и колеги от Washington Hospital Center провели ретроспективен озбор на 225 пациенти с MRSA бактериемия и тежък сепсис. 12.4% развили ендокардит. Било установено, че ендокардитът е по-чест (33.3%) при пациентите с МИК на ванкомицина > 2 мкг/мл срещу 11.3% при пациентите с МИК < 2 мкг/мл.

Пациентите, диагностицирани с бактериемия в интензивното отделение, имали 4.1 повишен риск от ендокардит. Три фактора освен МИК били свързани с развитието на ендокардит: пребиваването в интензивно отделение, подлежаща застойна сърдечна недостатъчност и първична бактериемия или инфекция, свързана с вътресъдово устройство.

При отсъствие на тези фактори честотата на ендокардит била 0.0%, а при наличието на всички - 66.7%.