Жените, приемащи
methotrexate по повод артрит, трябва да преустановят употребата на препарата поне 3 месеца преди зачеването, сочат препоръките на Американската Колегия по Ревматология. В тази статия накратко ще обобщим какво знаем относно безопасността по при бременност на някои от използваните при ревматични заболявания медикаменти.
Има няколко публикувани проучвания в по-старата литература, които сочат повишен риск от структурни аномалии, свързани с приема на метотрексат, критичният период е до 8-10-та седмица след първия ден на последната менструация, а критичната доза, свързана с фетални дефекти е >10 мг/седмица.
Метотрексатът може да индуцира аборт, а употребата му по време на бременност е свързана с редица скелетни аномалии. Тази токсичност е пряко свързана с периода на прием и дозата.
Hydroxychloroquine преминава през плацентата, но не е установен фетотоксичен ефект при най-чести използваните при ревматични заболявания дози
Leflunomide е тератогенен в животински модели и затова жените в оплодителна възраст трябва да спазват ефективна контрацепция. Според FDA, препаратът попада в категория Х. При приемалите leflunomide пациенти е необходимо изчистване с cholestyramine, а след това - изчаквателен период от поне 90 дни преди опитите за забременяване.
Infliximab. Според данните от производителя, infliximab трябва да се прилага при бременни жени само при абсолютна необходимост. Експерименти в мишки обаче не сочат токсичност за майката и ембриона, нито пък тератогенни ефекти, свързани с биологичния агент. Честотата на живи раждания, аборти и терапевтично прекъсване на бременността не се различава значително при жените, изложени на infliximab по време на бременността, сочи американски регистър.
Adalimumab. Проучвания с маймуни също не откриват фетотоксичен ефект при прилагане на препарата по време на бременността. Все пак трябва да се отбележи, че няма провеждани добре контролирани проучвания сред хора.
Certolizumab pegol. И при този препарат няма добре контролирани проучвания сред бременни жени. Експерименти с плъхове сочат, че пегилираните Fab фрагменти не преминават през плацентата и няма данни за вредни ефекти върху фетуса.