Два нови препарата - протеазен и полимеразен инхибитор, имат потенциала да заменят пегилирания интерферон при стандартното лечение на хепатит С инфекцията (HCV), докладват изследователи.

В проучването SOUND-C2 била изследвана ефективността на новия протеазен инхибитор BI 201335 (BI35, Boehringer Ingelheim) и новия полимеразен инхибитор BI 207127 (BI27, Boehringer Ingelheim).

Анализът включвал 362 нелекувани пациенти с хепатит С, генотип 1. 85% имали HCV РНК нива поне 800 000 IU/L., 39% имали генотип 1а, 10% имали данни за компенсирана цироза. Участниците били разпределени в 5 групи:

BI27 600 mg 3 пъти дневно + ribavirin 16, 28 или 40 седмици
BI27 600 mg 2 пъти дневно + ribavirin 28 седмици
BI27 600 mg 3 пъти дневно без ribavirin 28 седмици

Всички пациенти получавали и BI35 120 mg веднъж дневно.

Комбинирането на 2 експериментални препарата в едно проучване е доста необичайно, но главната цел е елиминирането на интерферона от режима. Този препарат е свързан с толкова много нежелани реакции, че голяма част от пациентите дори не искат да почнат терапия. Освен това, се смята, че комбинирането на 2 т.нар директно действащи противовирусни препарата предотвратява появата на резистентност преди достигането на продължителен вирусологичен отговор.

Първоначалният анализ бил проведен, след като всички пациенти приключили 12-та седмица от терапията. Данните относно 238 пациенти в 16 и 28-седмичните групи BI27 600 mg 3 пъти дневно били комбинирани, тъй като тези пациенти получавали едно също лечение през първите 12 седмици.

Резултатите на четвъртата седмица сочат отговор към антивирусната терапия (неоткриваеми HCV РНК), вариращ между 88% при 3-пъти-дневно групите и 72% при не-ribavirin групата.

На седмица 12 съответната честота варирала между 76% и 57%. На седмици 4 и 8, вирусологичен неуспех имало при 3.4%, 1.3% и 4.3% сред пациентите в три-пъти-дневно, два-пъти-дневно и не-ribavirin групите.

На седмица 12 вирусологичен неуспех имало съотв. при 13.4%, 20.5% и 32.6%.

Пациентите, инфектирани с HCV генотип 1а, имали по-ниска честота на отговор спрямо останалите участници в проучването. Този отговор бил особено нисък в не-ribavirin групата.

Най-честите нежелани реакции били леки до умерени - главно гастроинтестинални и кожни.