Статините са измежду най-предписваните медикаменти в световен мащаб. Малко проучване сочи, че тези препарати могат да влошат контрола на астмата.

Статините представляват инхибитори на 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А редуктазата. Те са ефективни при понижването на холестерола, но от друга страна повлияват и алергичното възпаление чрез имуномодулаторната си активност, отбелязват д-р Safa Nsouli и колеги от Danville Asthma and Allergy Clinic в Калифорния.

Тук могат да се отбележат регулация надолу на Т-хелперния-1 (Th1) фенотипен отговор и регулация нагоре na Th2 фенотипния отговор.

Изследователите сравнили 20 пациенти с астма, приемащи статини, и 20 сравними пациенти, неприемащи тези агенти. Пациентите били така подбрани, че да нямат други медицински фактори, които да повлияят астмата.

Пациентите били проследени на третия, шестия и дванадесетия месец.

На месец три пациентите в статиновата група имали 20% понижение на форсирания експираторен обем за 1 секунда, докато при нестатиновата група било отчетено 10-процентно понижение. На 6-я месец пониженията били съотв. 28% и 12%, а на 12-я месец: 35% и 14%.

Спешната употреба на инхалери с бета-2 агонисти била по-голяма в статиновата група. На 12-я месец употребата на бета-агонист се покачила със 72% при приемащите статини спрямо само 9% при неприемащите.

Били отчетени и спадове на пиковия експираторен дебит с 18% срещу 4% на месец три и 39% срещу 11% на месец 12.