Обратно на популярното схващане, мигрената не е проява на системния лупус еритематозус (СЛЕ) и затова трябва да се лекува като отделен проблем. Гърци докладват откритието си в журнала Headache.

Повишената болестност на мигрена в тези пациенти, установена в предишни проучвания, може би е резултат на методологични слабости, смятат д-р Мицикостас и колеги от Атинската Военна Болница.

При СЛЕ главоболията може да са свързани с лошото качество на живот и настроение. Ако пациент със СЛЕ докладва за главоболие, първо проверете настроението, после за друга причина, водеща до вторично главоболие. В който и да случай, този симптом трябва да се счита и лекува не като проява на СЛЕ, а като отделен проблем.

В предишен мета-анализ същият екип не откри значителна връзка между мигрената и СЛЕ. В настоящото проучване били включени пациенти със СЛЕ, множествена склероза (МС) и здрави контроли. Всички пациенти водели дневник на симптомите в продължение на година.

Пациентите с МС служили като сравнителна група за специфично заболяване на нервната система. Здравите контроли били на сходна възраст и пол като пациентите със СЛЕ.

Превалентността на мигрена - с или без аура, била сравнима между трите групи: 21% при СЛЕ, 23% при МС и 22% при контролите. Хроничното тензионно главоболие било по-често при пациентите със СЛЕ: 12.5% срещу 1.4% при контролите, срещу 8.3% при МС.

Мигренозните атаки били по-тежки и по-кратки при СЛЕ. При тези пациенти хроничното тензионно главоболите било по-леко спрямо контролите, но сходно по тежест спрямо МС пациентите.

При СЛЕ и МС пациентите наличието на всякакъв тип главоболие не било свързано с клинична или лабораторна находка, промяна в болестната активност или настъпване на увреждане.

Пациентите със СЛЕ имали по-високи нива на безпокойство и ниско качество на живот спрямо пациентите с МС и контролите. Депресията била по-честа и тежка при МС и СЛЕ пациентите спрямо контролите. Нито един от посочените фактори не съвпадали с наличието на главоболие.