Системните и локални кортикостероиди работят еднакво добре за запазване и подобряване на зрението при пациенти с най-заплашващи зрението форми на увеит, сочи рандомизирано проучване.

Д-р Джабс и колеги от Mount Sinai School of Medicine обясняват, че увеитът е виновник за около 15% от случаите на слепота в САЩ и е третата водеща причина за слепота в световен мащаб.

Предният увеит е най-чест, но проучването включвало само пациенти със среден, заден и панувеит, които най-често водят до слепота.

Подходът при тези пациенти е краткосрочна употреба на високодозов орален кортикостероид, често в комбинация с имуносупресор, и понижаване на дозата до по-ниски нива, които се считат за безопасни в белодробен план.

Голяма част от лекарите, особено които не се занимават с увеит, избягват да прилагат кортикостероиди поради опасения от нежелани реакции. През 2005 г. FDA одобри интравитреален имплант, излъчващ fluocinolone локално за период от 3 години.

Оттук изниква въпросът кой от двата метода да се избере - локалният или системният.

В настоящото проучване 255 пациенти с 479 засегнати очи били рандомизирани на системно лечение или слагане на имплант. На месец 24 зрителната острота се подобрила с 6.0 букви в локалната група и с 3.2 букви в системната - разлика, която не била статистически значима.

Свързаното със зрението качество на живот се подобрило съотв с 11.4 и 6.8 единици. Само 12% от имплантираните срещу 29% от подложените на системна терапия имали остатъчен увеит.

При пациентите с поставен имплант била отчетена значително по-голяма вероятност за претърпяване на хирургическа интервенция по повод катаракта - 80% срещу 31%, и лечение по повод повишено вътреочно налягане - 61% срещу 20%. При тази група бил отчетен и повишен риск от развитие на глаукома по време на проследяването.

Системната група пък имала повишена честота на инфекции, изискващи антибиотично лечение, но не били отчетени сериозни дългосрочни последици от тези инфекции.

Системните нежелани реакции като цяло били редки и в двете групи с минимални разлики.

Като заключение може да се каже, че статистически двата метода сходно подобряват зрението; т.е няма разлика между тях.

Тази информация би била полезна за решаването на типа терапия. Например системната терапия би била опция на пръв избор при пациент с глаукома. Имплантът пък е подходящ за пациенти, при които се наблюдава неуспех със системната терапия.