Интензивният гликемичен контрол няма ясни ползи спрямо конвенционалния подход при пациенти с диабет тип 2, сочат резултатите на систематичен обзор, публикуван в Cochrane Database of Systematic Reviews.

Целенето към интензивни нива означава, че голям брой пациенти трябва да се справят с доста сложни и времеотнемащи терапии. Освен това има притеснения, че може да се стигне до твърде голям спад на глюкозата, обясняват авторите.

Те сравнили клиничните резултати при интензивен срещу конвенционален гликемичен контрол при пациенти с диабет тип 2. В обзора били включени 20 проучвания или 16 106 лица с диабет тип 2, които били рандомизирани на интензивен или стандартен гликемичен контрол.

Рискът от смърт не се различавал значително между двата подхода. Относителният риск от смърт по всякаква причина бил 1.01, а този от сърдечносъдова смърт - 1.06. Нямало и разлика относно риска от нефатален инфаркт на миокарда.

Интензивният гликемичен контрол бил свързан с по-нисък риск от ампутация (относителен риск 0.64), микроваскуларни усложнения (относителен риск 0.89), ретинопатия (0.79), ретинална фотокоагулация (0.77) и нефропатия (0.78).

Интензивният гликемичен контрол бил свързан и с повишен риск от лека до умерена хипгликемия, но проучванията били твърде хетерогенни.

Включените проучвания не сочат значителни разлики между интензивния и стандартен гликемичен контрол относно общата и сърдечносъдова смъртност, обобщават авторите. Интензивният контрол намалява риска от микросъдови усложнения, увеличавайки риска от хипогликемия.