Нов доклад сочи, че очаквателното поведение при тежка прееклампсия преди 34-та гестационна седмица е подходящ подход при избрани случаи. Този подход може да удължи бременноста и по този начин да подобри прогнозата на новороденото, но изисква внимателно мониториране - както на майката, така и на плода.

Жените, при които този подход не може да се приложи, са тези с еклампсия, белодробен оток, ДИК синдром, бъбречна недостатъчност, отлепване на плацентата, абнормални фетални тестове, HELLP синдром и персистиращи симптоми на тежка прееклампсия.

В исторически план раждането се инициира веднага след диагностициране на тежката прееклампсия с цел ограничаване на майчните усложнения. През последните години схващането, че всички пациенти с тежка прееклампсия трябва да родят незабавно, търпи промяна, като се правят опити на очаквателно поведение.

Първите опити целят удължаване на бременността толкова, колкото да позволи прилагането на антенатални кортикостероиди, но се в последствие се установява, че очкавателният период може да се удължи поради факта, че редица пациенти остават стабилни или се подобряват. Проучвания сочат, че по този начин раждането може да се отложи с 7 до 14 дни.

В настоящия доклад се отбелязва, че има доказателства, че очаквателният подход при избрани пациенти може да подобри неонаталните резултати, но често се налага индуциране на раждане поради влошаване на майчиното или фетално състояние.

Поради големите рискове за майката и плода по време на продължителното очаквателно поведение, раждане трябва да се индуцира при достигане на 34 гестационна седмица, се посочва още.

Решението относно поведението при тежка прееклампсия и фетална ретардация на растежа трябва да бъде индивидуализирано. Тежката протеинурия сама по себе, както и степента на промяна в протеинурията не са критерии за избягване или прекратяване на очкавателната стратегия.