Две интересни проучвания относно терапията на HIV бяха представени наскоро. Според първото, интегразният инхибитор raltegravir има сходна на tenofovir/emtricitabine ефективност при комбинация с ritonavir-подсилен darunavir при нелекувани пациенти с HIV-инфекция. Второто проучване сочи, че неподсиленият atazanavir има сходна ефективност на подсиления с ritonavir.

Първото проучване - RADAR, включвало нелекувани пациенти с HIV-1 РНК нива >5000 мл. Били сравнени следните два режима - raltegravir+ritonavir-подсилен darunavir и tenofovir/emtricitabine+ritonavir-подсилен darunavir. Продължителността на проучването била 48 седмици.

88.9% от пациентите постигнали HIV-1 РНК нива под 50 копия/мл на седмица 24. При tenofovir/emtricitabine пациентите 81.0% постигнали същия резултат, което статистически е незначима разлика. Промените на CD4 клетките също не се различавали между двете групи, сходни резултати имало и при лабораторните находки.

Второто проучване включвало 379 пациенти непровеждали антиретровирусна терапия. Те били третирани с abacavir [ABC]/lamivudine [3TC] + atazanavir [ATV]/ritonavir[RTV], след което продължаване на ritonavir или спирането му (седмица 36 до седмица 84). На седмица 84, 369 от 379-те участници решили да продължат в удължена фаза до седмица 144.

И при двете групи била установена сходна и продължителна ефективност на прилагания режим. По време на удължената фаза, нива на вирусния товар под 50 копия/мл били наблюдавани при 77% от участниците неподсилената група срещу 73% в подсилената.

И при двете групи били наблюдавани сходни повишения на CD4-клетките; при около 3% от всяка група имало вирусологичен неуспех между 84 и 144-а седмица.

И двата режима били добре понесени от пациентите, въпреки че при подсилената група бил отчетен по-голям брой на нежелани реакции, свързани с терапията - особено хипебилирубинемия.