Биохимично-базираната магнитно-резонансна томография може да идентифицира промените в биохимичните показатели на ставния хрущял, свързани с промените в хрущялната микроструктура. Така новият метод може да подобри диагнозата и лечението на хрущялната патология спрямо конвенционалния магнитен резонанс.

Статия, публикувана в Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons, хвърля повече светлина.

Авторите обясняват, че напредъкът в МР-изобразителните техники позволяват на изследователите да се фокусират въеху биохимичната композиция на ставния хрущял.

2 нови образни методики са Т2 картирането (Т2-mapping) и забавено гадолиний-усилено МР-изследване на хрущяла (dGEMRIC). Т2 картирането измерва промените във взаимодействието между водата и колагеновите молекули, като по този начин може да идентифицира зоналните вариации в ставния хрущял.

Т2-mapping стойностите се повишават от по-дълбоките към преходните слоеве на здравия ставен хрущял. Нарушенията в тази структура, причинени от хрущялно увреждане/дегенерация, водят до повишено количество свободна вода - респективно повишен Т2 сигнал.

dGEMRIC използва негативния заряд на гликозаимогликановите молекули (GAG) в хрущяла за мониториране на промените в GAG концентрацията. Намаляването на GAG се наблюдава рано при остеоартроза. При този метод се инжектира контраста гадолиний, като пациентът извършва кратко физическо натоварване с цел по-добро разпространение на контрастната среда в ставата. След това се извършва магнитно-резонансно изследване.

Проучвания с dGEMRIC сочат, че пациентите с по-нисък базов dGEMRIC индекс имат по-нисък риск от развитие на радиографска остеоартроза на коляното. Освен това съществува тясна връзка между dGEMRIC картирането и костното увреждане при хистологично изследване на остеохондриум.