Последната линия на защита при лечение на гонореята поддава, сочи проучване, публикувано в Morbidity and Mortality Weekly Report на Центъра за Контрол и Превенция на Заболяванията (CDC) на САЩ.

Цефалоспорините, които са стратегически клас антибиотици за лечение на гонорея, изглежда започват да губят своята ефективност, тъй като патогенът бързо мутира и губи чувствителността си към антибиотика.

Изследователите от CDC отбелязват увеличение на процента изолати на Neisseria gonorrhoeae, изискващи повишена минимална инхибираща концентрация - най-ниската антибиотична концентрация, необходима за спиране на бактериалния растеж. В различни части на света вече има доклади за понижена чувствителност на бактерия към цефалоспорини.

В исторически план, от откриването на антибиотиците в САЩ през 30-те и 40-те години на миналия век, последните се използват успешно за лечение на гонореята. През последните 40 години обаче патогенът разви резистентност към редица препарати, вкл. сулфонамиди, пеницилин и тетрациклин. През 2007 CDC спря да препоръчва флуорохинолоните и така цефалоспорините останаха последния клас антибиотици на избор.

Към настоящия момент CDC препоръчва употребата на цефалоспорин (cefixime или ceftriaxone), заедно с макролиден антибиотик - за предпочитане azithromycin. Ceftriaxone е най-ефективният цефалоспорин за лечение на гонорейната инфекция, а azithromycin е по-добър от doxycycline като добавка към ceftriaxone, отбелязва CDC.