HDL-холестеролът губи своя протективен ефект върху съдовия ендотел при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), докладва германски екип. Интересното е, че in vitro тестове сочат, че HDL има по-скоро провъзпалително, отколкото противовъзпалително действие при ХБЗ.

При здравите хора всеки 1% повишение на HDL-холестерола се равнява на 3% редукция на риска от коронарна болест на сърцето, като този ефект се медиира чрез директен ефект на HDL-холестерола върху ендотела - продукция на азотен оксид, антиоксидантен, противовъзпалитен, антитромботичен ефект, спомагане за регенерация на ендотела.

Проучване от 2007 сочи понижена преживяемост при пациентите с ХБЗ 5 стадий, които имат провъзпалителен HDL. Изследване от 2010 г пък сочи, че HDL-холестеролът от лица с диабет води до значителна редукция на ендотел-зависимата релаксация на изолирани аортни пръстени.

В настоящото проучване немският екип изолирал ендотелни клетки от аортата. "Здравият" HDL довел до повишаване на продукцията на азотен оксид с 10%, докато HDL от пациенти с ХБЗ 5 стадий довел до инхибиране на продукцията на медиатора с 40%. Еквивалентни спадове били отчетени и от HDL на пациенти със стадий 2/3/4 ХБЗ.

Било установено, че ХБЗ HDL увеличава фосфорилацията на инхибиторно място и съотв. понижава фосфорилацията на стимулиращи места върху ендотелния ензим NO-синтаза. Обратно, здравословният HDL води до увеличаване на фосфорилацията на стимулиращи места.

Здравият HDL бил свързан с понижена експресия на молекулата VCAM-1, която има влияние върху клетъчното прикрепване към съдовата стена при наличието на тумор-некротизиращ фактор алфа. ХБЗ HDL бил свързан с противоположния ефект, дори и без наличието на TNF. Това означава, че HDL при ХБЗ се превръща в проинфламаторна частица per se.