Пациентите с напреднало хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и диабет тип 2, лекувани с bardoxolone, имат продължително подобрение на тяхната изчислена гломерулна филтрация - дори и на седмица 52. Bardoxolone е орален модулатор на възпалението, който има антиоксидативен ефект.

Според проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, препаратът може да се окаже важна част в арсенала за лечение на ХБЗ. В проучването били включени 227 лица с диабет тип 2 и гломерулна филтрация между 20 и 45 мл/мин/1.73м2 били рандомизирани на четири групи: bardoxolone 25 mg, 75 mg и 150 mg или плацебо веднъж дневно. Всички пациенти били лекувани със стандартна блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система.

Главният краен резултат бил промяната в изчислената скорост на гломерулна филтрация (иГФ) спрямо базовите стойности.

иГФ се повишила в рамките на 4 седмици след стартиране на препарата с пик на седмица 12 и плато до седмица 52. На седмица 24 всички дозови режими с активния агент били свързани със статистически значимо покачване на иГФ спрямо плацебо.

На седмица 52 промените на иГФ продължили да превъзхождат тези в плацебо групата - съотв с. 5.8, 10.5 и 9.3 ml/min/1.73m2.

На седмица 56 (4 седмици след последния прием на препарата) иГФ все още била повишена спрямо базовите стойности въпреки че в по-малка степен, отколкото по време на активното лечение.

Нежеланите реакции, повечето от които се наблюдавали през първите 24 седмици, били леки и дозо зависими. Най-честите в bardoxolone били мускулните спазми, хипомагнеземия, леки повишения на аминотрансферазите, гастроинтестинални ефекти.