По време на втория и третия семестър на бременността сулфонамидите и нитрофурантоините могат да се използват като медикаменти от първа линия за лечение на уринарни или други инфекции. През първия триместър обаче тези агенти могат да се прилагат само при липсата на алтернатива.

Това се посочва в становище на American College of Obstetricians and Gynecologists (ACOG), публикувано в юнския брой на Obstetrics & Gynecology. Авторите припомнят случай-контрола проучване от 2009 г., което сочи, че нитрофураните и сулфонамидите са значително свързани с редица родилни дефекти, докато пеницилините, еритромицин, цефалоспорините и хинолоните - не.

Според авторите на становището, по-горното проучване има редица недостатъци, а освен това други проучвания не сочат подобни рискове.

Антибиотиците трябва да се предписват на бременната, само ако има подходящи индикации и за минимален период от време. Много често се наблюдава замърсяване на уринните култури и всъщност не се касае за истинска инфекция. Все пак при избиране на антибиотик при наличие на истинска инфекция през първия триместър, лекарите трябва да имат предвид и да дискутират с пациентите ползите и потенциалните рискове от тератогенеза и матернални нежелани реакции, смятат авторите.

Те смятат, че сулфонамидите и нитрофурантоините през първия семестър са подходящ избор при липса на подходящи алтернативни антибиотици. На бременните не трябва да се отказва подходящо лечение на инфекциите, тъй като нелекуваните такива често могат да доведат до сериозни майчини и фетални усложнения.