Терапията с rituximab може да повиши риска от прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (PML) при пациенти с ревматоиден артрит (РА), докладват лекари.

Лекуващите пациенти с ревматични заболявания, включително РА, трябва да са наясно, че при rituximab съществува макар и малък риск за развитие на ПМЛ, обясняват д-р Клифърд и колеги от Washington University.

При тези пациенти агресивното мониториране за нови и прогресиращи неврологични дефицити е от изключителна важност за поставяне на ранна диагноза. Употребата на rituximab трябва да се спре при появата на подозрителен неврологичен симптом до изключване на диагноза ПМЛ, обясняват авторите в доклад, публикуван в Archives of Neurology.

ПМЛ се причинява от инфекция с JC вирус, който води до демиелинизация в мозъка. Над 1/2 от адултното население е серопозитивно за JC вируса, но реактивация и заболяване се наблюдава при имуносупресираните. Честотата на ПМЛ значително нарасна успоредно с HIV/СПИН епидемията, като HIV продължава да бъде водещият рисков фактор за ПМЛ.

Редица проучвания сочат връзка между ПМЛ и лечението с моноклонални антитела, включително natalizumab и efalizumab, а скорошен доклад идентифицира 57 случая на ПМЛ у HIV-негативни лица, лекувани с rituximab, който е насочен срещу CD20-позитивните лимфоцити.

Първият докладван случай на ПМЛ, свързан с употребата на rituximab, датира от 2009 г. В настоящото проучване д-р Клифърд и колеги описват 4 допълнителни случая сред популация от 129 000 експонирани.

Всичките пациенти били жени на възраст между 51 и 73. Тъй като rituximab не се използва за лечение от първа линия, участничките имали неуспешна предишна терапия с други препарати. Всички пациенти били третирани с две 1000 мг инфузии през две седмици - между 1 и 5 курса.

3 пациенти развили ПМЛ симптоми в рамките на 5 до 7 месеца след инфузия с rituximab, а четвъртият - 16 месеца по-късно. Симптомите включвали дисестезия, дисфазия, когнитивно увреждане, атаксия, фокален дистоничен тремор и сегментен миоклонус.

Имайки предвид изключителната рядкост на ПМЛ при РА, може да се предположи, че rituximab повишава риска от ПМЛ, като заболеваемостта е поне 1/25 000 експонирани, като се има предвид, че не всички пациенти се докладват и диагностицират правилно.

Рискът е по-малък спрямо други моноклонални антитела. Например при natalizumab ПМЛ се наблюдава при 1/1000 пациенти лекувани в продължение на >2 години, и при 1/400 пациенти, лекувани с efalizumab.