Нискодозовият литий може да забави прогресията на умствените нарушения при лица с леко разстройство на познавателните способности (ЛРПС), което е значителен рисков фактор за болест на Алцхаймер.

Рандомизирано, плацебо-контролирано проучване сочи, че лечението с литий, който в исторически план се използва за лечение на биполярно разстройство и депресия, е свързано със значително понижение на нивата на фосфорилирания tau (P-tau) в церебрспиналната течност и по-добри познавателни способности при лица с ЛРПС. Препаратът бил добре толериран и имал профил на безопасност сходен на този на плацебото.

Според авторите, голям брой изследвания сочат, че инхибирането на киназа 3 бета на гликогенсинтазата (GSK3B) от лития може да се модифицират патологичните процеси, свързано с болест на Алцхаймер - фосфорилирането на tau, свръхпродукцията на амилоид-β (Aβ-42) пептит, Аβ невротоксичността.

Ето затова, литият чрез блокирането на GSK3B може да спре механизмите, водещи до формиране на амилоидни плаки и неврофибриларни възли. Т.е препаратът може би има невропротективни свойства при това заболяване.

Редица клинични проучвания сочат, че препаратът има защитен ефект срещу развитието на болестта на Алцхаймер, вкл. 1 проучване, сочещо ниска превалентност на заболяването при пациенти с биполярно разстройство, лекуващи се с дългосрочна литиева терапия.