Добавянето на оралния протеазен инхибитор boceprevir към терапията с пегилиран интерферон алфа-2а и рибавирин е свързано със значително по-голяма честота на продължителен вирусологичен отговор при пациенти с хепатит С вирусна инфекция и неуспешна предходна терапия с Peg-IFN/RBV спрямо повторната терапия само с Peg-IFN/RBV.

Това сочат резултатите на проучване, представено наскоро. 64% от пациентите, лекувани с boceprevir, постигнали продължителен вирусологичен отговор (ПВО) спрямо 21% от контролната група. Честотата на релапс била съответно 12% и 33%.

Прекъсването на проучването по повод нежелани реакции било по-често при boceprevir групата - 17% срещу 4%. Честотата на сериозни нежелани реакции била сходна между двете -групи - 13% срещу 10%. Анемия се наблюдавала по-често при boceprevir пациентите - 49% срещу 27%, както и неутропения 3/4 степен - 43% срещу 21%.

Междудругото бяха оповестени резултати и относно друг протеазен инхибитор - BI 201335. Препаратът се прилага веднъж дневно и е предназначен за пациенти с генотип 1 HCV инфекция, непостигнали ПВО с предишната терапия. Дозата от 240 мг един път дневно била свързана с ПВО при над 40% от пациентите. Два-пъти-дневно дозировката довела до ПВО при 70%

Експерти предупреждават, че към всички тези протеазни инхибитори вирусът на хепатит С развива резистентност много бързо и това е класов феномен. Това означава, че резистентността към 1 препарат означава резистентност и към всички.