Големите папули след кожен прик тест са надежден предиктор за истинска хранителна алергия в общата популация, сочи изследване, представено на годишната среща на Американската Академия по Алергия, Астма и Имунология.

Кожните прик тестове са лесни за прилагане, но проблемът е, че имат ниска предиктивна стойност за истинска хранителна алергия при лица, които никога не са консумирали храната и които не са имали алергична реакция, обясняват авторите.

Екипът от Австралия решил да провери дали съществува гранична стойност на големината на папулата, над която наистина би могло да се счете, че пациентът има алергия. Такива стойности са въведени, но само за лицата, за които се знае, че имат повишен риск от хранителна алергия, но не и при общата популация.

Проучването включвало 5000 12-месечни бебета, тествани за алергия към яйчен белтък, фъстък и сусам. 1000 деца имали реакция > 5.1 мм и били пренасочени за тест с хранително натоварване, за който се счита, че е златен стандарт при идентифицирането на хранителните алергии.

Било установено, че при неизлаганите на съответната храна деца, големината на папулата била свързана с риска от хранителна алергия. Били установени следните стойности на папулите, свързани с 95% позитивна предиктивна стойност:
- 5 мм за суров яйчен белтък
- 9 мм за алергия към фъстъци
- 8 мм за алергия към сусам.

Децата с по-малки папули са сенсибилизирани към алергена, но това не означава, че имат истинска алергия. За последното би говорило наличието на клинична реакция, обясняват авторите.

Това проучване има голямо значение, тъй като хранителните алергии присъстват много в медиите. Родителите често обявяват своите деца за алергични при незначителна големина на папулите след прик тест и ги лишават от редица здравословни храни. А всъщност не се касае за истинска алергия.