Тазгодишната версия на ръководството на National Comprehensive Cancer Network (NCCN) за лечение на хронична миелогенна левкемия (ХМЛ) препоръчва употребата на тирозинкиназните инхибитори от второ поколение (Tasigna, Novartis Oncology) и dasatinib (Sprycel, Bristol-Myers Squibb) като терапия от първа линия, като допълнение към добре известния imatinib (Gleevec, Novartis Oncology).

Новите препоръки се базират на данни от 2 рандомизирано проучвания, чиито последни данни бяха представени на годишната среща на Американското Дружество по Хематология през декември 2010 г.

Данните относно новите тирозинкиназни инхибитори, сочат, че определено последните превъзхождат imatinib - повишена честота на пълен цитогенетичен отговор, на сериозен молекулярен отговор и по-ниска честота на трансформация.

Навлизането на imatinib тотално промени естествения ход на ХМЛ като заболяване, отбелязва д-р О'Браян от Anderson Cancer Center и председател на NCCN комитета по ХМЛ. В миналото заболяването имаше неизбежен фатален завършек, като интерферонът бе единствената опция, която работи добре, но за сметка на това е много токсична и нетолерабилна от голям брой пациенти. Ако се изключи възможността за алогенна трансплантация, 10-годишната преживяемост бе около 10%. Сега тя варира между 85% и 90%.

Imatinib не действа при всички ХМЛ пациенти и оттук идва нуждата от нови агенти. Около 17% от пациентите никога не постигат пълен цитогенетичен отговор, който все още е златният стандарт за терапевтичен отговор. Други 15% постигат този отговор, но го губят по-късно, а 5% - прекратяват лечението поради токсични ефекти. Това означава, че около 37% от пациентите се нуждаят от алтернативни терапевтични опции.

Два други тирозинкиназни инхибитора са в процес на разработрка - това са ponatinib (ARIAD Pharmaceuticals), даващ убедителни резултати при пациенти с терапевтично-резистентна Т315I мутация, и bosutinib (Pfizer), който е ефективен като терапия от първа, втора и трета линия.