Терапията на хроничния хепатит С генотип 1 с пегинтерферон и рибавирин е свързана с подобрение на инсулиновата чувствителност при пациенти с данни за инсулинова резистентност преди лечението.

Д-р Conjeevaram и колеги от University of Michigan отбелязват, че инсулиновата резистентност при HCV инфекцията може би е свързана с чернодробното заболяване, метаболитни фактори или самия вирус.

Инсулиновата резистентност може да повлияе прогресията на чернодробното заболяване, но не е сигурно дали инсулиновата резистентност е причината или ефекта на влошаващата се чернодробна функция и фиброза.

Настоящотото проучване включвало 341 пациенти, инфектирани с хепатит C вирус (HCV) генотип 1. Инсулиновата резистентност била измерена чрез HOMA2-IR модела.

Инсулиновата резистеност била свързана била свързана с по-голямо тегло, високи серумни триглицериди и нива на фиброза, стеатоза. Тези фактори са добре известни рискови фактори за диабет и инсулинова резистентност.

При инсулин-резистентната група HOMA2-IR стойностите се понижили със средно 8% на седмица 24 и с 23% в края на терапията. Степента на подобрение не се различавала значително според вирусологичния отговор.

Според авторите, подобренията са поне отчасти свързани със загубата на тегло и ефектите на пегинтерферона и рибавирина, а нивата на спад на HCV РНК като че ли имат по-слабо влияние.

Но важно е да се отбележи, че само пациентите, постигнали продължителен вирусологичен отговор, имали значително по-ниски нива на HOMA2-IR на седмица 24, което означава, че вирусната ерадикация може да повлияе инсулиновия отговор в по-голяма степен спрямо отслабването и простата вирусна супресия по време на интерфероновата терапия.