Едновременната употреба на инхибитори на протонната помпа (ИПП) и алендронат при възрастни пациенти е свързана с дозозависимо отслабване на антифрактурния ефект на бифосфоната, сочи наблюдателно проучване, публикувано в Archives of Internal Medicine.

ИПП се използват широко във възрастната популация, като често се прилагат едновременно с орални бифосфонати, отбелязват авторите от University of Southern Denmark. ИПП могат да повлияят абсорбцията на калций, витамин В12 и бифосфонатите, освен това - и остеокластната протонна помпа. По този начин би могло да се наблюдава повлияване на ефективността на бифосфонатните препарати. Освен това, ИПП сами по себе са свързани с риск от остеопоротични фрактури.

Проучването включвало 28 088 употребяващи alendronate пациенти (среден период на употреба 3.5 години).

Относно честотата на фрактури на бедрената кост била установена значителна връзка между употребата на алендронат и ИПП. При пациентите, неупотребяващи ИПП, бил установен значителен терапевтичен отговор, изразяващ се 39% намаление на риска от бедрени фрактури. Намалението на този риск не било значително при пациентите, употребяващи и ИПП - само 19%.

Отслабването на ефекта на бифосфоната било право свързано с възрастта на пациента и дозата на ИПП. За разлика от ИПП, съпътстващата употреба на хистаминови (H2) блокери нямала значителен ефект върху терапевтичния ефект на alendronate.