При по-възрастни лица, средните серумни нива на 25-хидроксивитамин D са по-високи след едногодишен прием на холекалциферол (витамин D3), отколкото при прием на ергокалциферол (витамин D2), се посочва в статия, публикувана онлайн в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism.

Лекари от University of Wisconsin рандомизирали 64 лица на възраст над 65 години на витмаин D2 или D3 в дози 1600 IU дневно или 50 000 IU месечно. С цел заслепяване на проучването било приложено и плацебо. Базовите нива на 25(ОН)D били под 30 ng/ml при 40% от участниците.

В рамките на 12-месечното проучване било установено покачване на тоталния 25(ОН)D - 32% при D3 всеки ден, 29% при D3 месечно, 21% при D2 дневно и 11% при D2 месечно. Абсолютното повишение на 25(ОН)D било по-голямо при D3 пациентите, както при ежедневно, така и при месечно дозиране - 9.2 срещу 6.1 ng/ml и 8.9 срещу 3.6 ng/ml.

Въпреки това отговорът към формата на витамина и дозовия режим варирал значително между отделните лица, като при 20% нивата на 25 (OH)D останали под 30 ng/ml. Затова при прилагане на витамин D суплементация трябва да се измерват и нивата на серумния 25-хидроксивитамин D, обясняват авторите.

Суплементацията с 1600 IU дневно или 50 000 IU месечно витамин D не подсигурява серумни 25(OH)D нива над 30 ng/ml при всички хора, обобщават авторите. Все пак витамин D3 е леко, но значително по-ефективен от витамин D2 за повишаване на тези нива. Физиологичните аспекти на това откритие тепърва трябва да бъдат определени, допълват те.

Проучването е спонсорирано от GlaxoSmithKline.