Както късият, така и дългият сън са предиктори или маркери за сърдечносъдово заболяване, сочи нов обзор, публикуван в European Heart Journal.

Обзорът включвал 15 проспективни проучвания и 474 684 участници. Късият сън (<7 часа на нощ) бил свързан с 48% повишен риск от коронарна болест на сърцето и 15% повишен риск от инсулт. Аналогично, дългият сън (>8 часа/нощ) също бил свързан с повишен риск от развитие или смърт, следствие на коронарна болест на сърцето или инсулт - съответно с 38% и 65%.

Механизмите, които стоят зад получените резултати, все още не са изяснени. Късият сън е свързан с промени в циркулиращите нива на лептин и грелин, които от своя страна повишават апетита, калорийния прием, намаляват енергийния разход и улесняват развитието на затлъстяване и нарушен глюкозен толеранс. Последните пък повишават сърдечносъдовия риск. Най-вероятно повишената кортизолова секреция и променения соматотропинов метаболизъм също играят роля. Късият сън е свързан също и с развитие на нискостепенно възпаление, което играе роля не само при сърдечносъдовите заболявания, но и в развитието на рак.

Дългият сън от своя страна най-вероятно е маркер на съпътстващо заболяване. Депресивните симптоми, ниският социоикономически статус, безразботицата и ниската степен на физическа активност и недиагностицираните заболявания са свързани с наличието на дълъг сън и повишен риск от морбидност и морталитет.