Ново проучване сочи, че при пациентите с шизофрения, които се лекуват с антипсихотици, се наблюдава малка но измерима загуба на мозъчна тъкан с течение на времето.

Според авторите, наблюдаваната зависимост е пряко свързана с дозата на антипсихотика, като наблюдаваната загуба на мозъчна тъкан е както в сивото, така и в бялото мозъчно вещество.

Редица проучвания сочат, че пациентите с шизофрения страдат от прогресивна загуба на мозъчния обем, главно за сметка на сивото мозъчно вещество. Дали това е ефект от заболяването или на прилаганата антипсихотична терапия е въпрос, свързан с горещи дебати и противоречия, обясняват авторите от University of Iowa.

Проучването включвало 211 пациенти с шизофрения, които претърпели многократни магнитно-резонансни томографии на мозъка скоро след поставяне на диагнозата. Всеки пациент имал средно 3 скена в рамките на период от малко над 7 години.

Били отчетени следните независими ефекти, които биха могли да допринесат за загубата на мозъчна тъкан: продължителност на заболяването, антипсихотична терапия, тежест на заболяването, злоупотреба с психотропни субстанции.

По-дългата терапия била свързана с редукция на мозъчния обем, като същата тенденция била наблюдавана с интензифицирането на антипсихотичната терапия. Това останало валидно и след отчитане на ефектите на останалите набелязани фактори. Промените били сходни за всички антипсихотични класове.

Тежестта на заболяването имала относително слаба връзка с редукцията на мозъчната тъкан. Злоупотребата с вещества пък не била свързана с подобен ефект.

Въпреки че антипсихотиците облекчават психотичните симптоми, първите може би не купират патофизиологичните процеси, свързани със шизофренията, и може би агравират прогресивната загуба на мозъчна тъкан, обобщават авторите.

David A. Lewis, MD - автор на редакционна статия към проучването е съгласен с установените резултати, но последните трябва да се интерпретират с повишено внимание.

Широко известна максима в медицината е да се лекува пациента, а не лабораторния тест - в настоящия случай МР-изследването. Ето защо установените резултати не трябва да се използват като индикация за спиране на терапията с антипсихотици при пациенти с шизофрения.

По-скоро е необходим внимателен мониторинг на ползите и нежеланите ефекти на тези медикаменти при отделния пациент, да се предписва минималната доза, достатъчна за постигане на терапевтичната цел, да се прибягва до нефармакологични подходи, които биха подобрили резултатите, да се разработят нови антипсихотици с различен механизъм на действие и по-добро отношение полза/риск.