През последните години все повече се обръща внимание на сърдечносъдовите рискове, свързани с употребата на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Анализ на лекари от University of Bern сочи, че няма безопасно НСПВС.

Екипът, воден от д-р Свен Треле, анализирал 31 проучвания, включващи 116 429 пациенти, приемащи naproxen, ibuprofen, diclofenac, celecoxib, etoricoxib, lumiracoxib, rofecoxib или плацебо.

Били установени следните резултати

Риск от инфаркт на миокарда:
Naproxen - 0.82
Ibuprofen - 1.61
Diclofenac - 0.82
Celecoxib - 1.35
Etoricoxib - 0.75
Rofecoxib - 2.12
Lumiracoxib - 2.00

Риск от инсулт:
Naproxen - 1.76
Ibuprofen - 3.36
Diclofenac - 2.86
Celecoxib - 1.12
Etoricoxib - 2.67
Rofecoxib - 1.07
Lumiracoxib - 2.81

Риск от сърдечносъдова смърт:
Naproxen - 0.98
Ibuprofen - 2.39
Diclofenac - 3.98
Celecoxib - 2.07
Etoricoxib - 4.07
Rofecoxib - 1.58
Lumiracoxib - 1.89

Накратко казано, авторите установили повишение в риска от инфаркт на миокарда, инсулт и сърдечносъдова смърт при пациентите, приемащи всички изброени НСПВС. Неизненадващо, rofecoxib бил свързан с най-голям риск от инфаркт на миокарда. Това бе причината през 2004 г. Merck доброволно да изтегли от пазара този агент, който се продаваше под търговското име Vioxx.

Има и някои интересни зависимости, които настоящия анализ показва. Например липса ясна връзка между специфичността към циклооксигеназа-2 и риска от сърдечносъдови инциденти, което контрастира на досегашните схващания, според които повишената селективност към COX-2 е право свързана със сърдечносъдовия риск. Зад тези схващания се крият няколко предлагани механизма, като най-приеманата хипотеза е за дисбаланса между простациклин и тромбоксан А2.

Според авторите тези противоречия се дължат на други механизми - различни ефекти върху простациклин и тромбоксан А2 синтезата, ендотелната функция, продукцията на азотен оксид, кръвното налягане, задръжката на течности и други бъбречни ефекти.