Хепатит С вирусът (HCV) генотип 4, за който се смяташе, че е ограничен в райони като Египет и други части на Африка, се е разпространил до Южна Европа и други части на света. В тези части генотипът вече съставлява 20% от всички HCV инфекции.
Този генотип се поддава по-трудно на лечение на от генотипове 2 и 3, които традиционно са по-чести в Европа, обяснява д-р Харисън от Brooke Army Medical Center. Терапията на HCV4 се провежда по същия начин като тази на HCV1 инфекции - 48-седмичен курс с пегилиран интерферон и базиран на телесната маса ribavirin.
HCV се класифицира в шест генотипа според нуклеотидните си секвенции. Тип 4 е доста рядък в САЩ (около 1%), но Египет съставлява 90% от всички инфекции с хепатит С.
Генотип 4 най-вероятно води началото си от антишистозомна кампания, включваща парентерални инжекции на голям брой хора. Докато сексуалната трансмисия и традиционните медицински практики са отговорни за разпространението му в Африка и Близкия Изток, то имиграцията и интравенозната употреба на антибиотици може би са причина за експанзията на тази разновидност в световен мащаб, отбелязват авторите на доклад, публикуван в Journal of Hepatology.
HCV4, подобно на другите типове, е сериозен причинител на хронична чернодробно заболяване, като авторите изтъкват възможна връзка между този генотип и хепатоцелуларния карцином, базирайки се на сходното разпределение на HCC и HCV4 в Египет.
HCV генотипове 1, 4 и 6 са най-резистентни на терапия с постигане на ерадикация в около 50% от случаите. При започване на ранна терапия, при генотипове 2 и 3 успеваемостта е над 80%. Около 5-35% от пациентите прекратяват преждевременно терапията си поради странични ефекти.
Коинфекцията с HIV, цирозата и високите първоначални вирусни нива са основните прогностични фактори за забавен терапевтичен отговор. Възприетият стандарт на лечение включва базирана на отговора терапия - пациентите с вирусологичен клирънс в рамките на 4 седмици могат да проведат само 24-седмичен режим, докато при закъснелите респондери е необходим по-дълъг курс.
