Ревматоидният артрит (РА) може да бъде вкаран в ремисия при голям брой от случаите, но само ако лечението започне в рамките на няколко седмици след поява на първите симптоми. Статия, публикувана в Journal of Clinical Rheumatology, обяснява защо ранната диагноза е ключът към успеха при лечението на РА.

Клиницистите трябва да са наясно, че съществува ограничена времева рамка, когато има възможност ходът на заболяването да бъде променен радикално, обясняват авторите. Ето затова те препоръчват внимателен анализ на всички случаи на възпалителен артрит, дори и тези, за които се смята, че имат нисък риск за прогресия до РА.

Първоначалните изследвания могат да бъдат фалшиво успокояващи, тъй като и пациентите, които прогресират до РА, често имат нормални първоначални рентгенологични находки, СУЕ, С-реактивен протеин, негативен ревматоиден фактор и антитела срещу антицитрулинирания пептид. Освен това, много високите нива на С-реактивен протеин през първите три месеца по-често са свързани с вирусна инфекция или друго самоограничаващо се заболяване, а не РА.

Лекарите от Leeds Musculoskeletal Biomedical Research Unit препоръчват тристъпален подход, който може да се обобщи така:

Вместо да се дефинира как изглежда ранният РА, по-добре е да се установи дали настоящото оплакване е 1) възпалително или не 2) самоограничаващо или персистиращо, 3) увреждащо или не.

Около 1/2 от пациентите със възпалителни симптоми с под 12-седмична продължителност ремитират след единична вътреставна инжекция с кортикостероид. Ако симптомите се появят отново или персистират след 12 седмици, то тогава пациентът вероятно ще прогресира към РА и трябва да бъде лекуван с болест-модифициращи антиревматични средства (DMARD).

Британските лекари препоръчват ЯМР и ултразвукови изследвания за изключване на субклиничен синовит при пациенти с продължителност на симптомите под 3 месеца, както и за оценяване на прогнозата и планиране на терапията. Наличието на синовит е прогностичен фактор за бъдещо радиографско увреждане, а кортикалното прекъсване в 2 равнини на ултразвуковото изследване индикира ерозия.

Целта на РА терапията е ремисия, която се дефинира като липса на явна болестна активност и съпътстващо структурно увреждане. Изследвания на пациенти, лекуващи се в клиниката в Leeds, сочат обаче, че само 7% от пациентите, лекувани с DMARD и в клинична ремисия, нямат синовит на образното изследване.

Въпреки наличието на клинична ремисия при терапия с DMARD, увреждането прогресира на фона на възпаление, което се вижда на образното изследване. Това обяснява защо концепцията за дисоциация между възпаление и увреждане е грешна. Двата елемента са свързани, но не винаги възпалението може да се измери клинично.

Като обобщение може да се каже, че DMARD могат да доведат до клинична, но рядко до радиологична ремисия - т.е до истинска ремисия. Това обяснява прогресията на увреждането при пациентите, за които се смята, че са в клинична ремисия.

Блокерите на тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF) са по-добри в това отношение и в някои случаи могат да доведат до продължителни ремисии, траещи над 12 месеца след спиране на терапията.

Основният въпрос е: дали РА може да бъде излекуван? Ако ли не - как да постигнем по-дълга ремисия без терапия? Авторите докладват за успех при постигане на продължителна ремисия след спиране на анти-TNF терапията, но всички пациенти се проследяват внимателно с ЯМР и УВ изследвания с цел установяване на възможни рецидиви на синовита.