Трансплантацията на донорни стволови клетки, хомозиготни по т.нар Δ32 мутация в CCR5 гена (CCR5Δ32/Δ32), води до редукция на HIV резервоарите с течение на времето - и евентуално излекуване. Това сочат данните относно станалия известен берлински пациент с излекувана HIV инфекция.

Д-р Kristina Allers и колеги от Charité University Medicine (Берлин) докладват повече по случая в Blood.

Клетъчният хемокинов рецептор CCR5 се използва от повечето HIV изолати за проникване в CD4+ клетките. Лицата, които са хомозиготни по Δ32 мутацията в гена, кодиращ CCR5, имат естествена резистентност към инфекция с CCR5-тропни HIV щамове, тъй като не се наблюдава CCR5 експресия на клетъчната повърхност.

Т.нар берлински пациент претърпял трансплантация със стволови клетки, хомозиготни по Δ32, поради релапс от остра миелоидна левкемия. Антиретровирусната терапия била стопирана в деня на трансплантацията. Поради втори релапс 13 месеца по-късно, мъжът бил трансплантиран повторно със стволови клетки от същия донор.

Настоящият доклад сочи сходно възстановяване на CD4+ T-клетките след трансплантацията спрямо 10 контролни трансплантирани пациенти, но неинфектирани с HIV.

Експанзията на активирани CD4+ T-лимфоцити обикновено води до рибаунд на HIV след проведена трансплантация със стволови клетки. В този случай обаче били достигнати нива на CD4+ T-клетките в референтните стойности, а вирусните нива останали неоткриваеми.

В проби, взети от мукоза-свързаната лимфоидна тъкан (MALT) и централната нервна система, нямало следи от HIV.

Периферните и мукозални CD4+ T-лимфоцити обаче останали податливи към инфекция с X4-тропни HIV щамове, което означава, че пациентът все още има риск от повторна екзогенна (външна) HIV-инфекция. Така на теория, останалите неунищожени след облъчването Т-клетки биха могли да служат като източник на X4-тропен HIV. При конкретния пациент най-вероятно процедурата е довела до пълна ерадикация на инфектираните Т-клетки.

Фиг. 1. HIV и използваните от него хемокинови рецептори за навлизане в CD4+ клетките



Повечето HIV изолати използват CCR5 рецептора по повърхността на CD4+ T-лимфоцитите за навлизане в клетката. Съществуват варианти, които използват CXCR4 (X4) рецептора или и двата рецептора (двойно-тропни вируси).

Въпреки че възстановените CD4+ T-клетки са податливи на X4 инфекция, към настоящия момент, 3.5 години след трансплантацията, пациентът няма данни за HIV инфекция, докладват германците. Според тях може да се заключи, че при този пациент е постигнато излекуване на HIV инфекцията.

Този пациент е пример за това, че HIV инфекцията не е напълно неизлечима, обяснява д-р Allers. Описаният случай би могъл да се окаже основа на развиването на нови терапевтични стратегии, повлияващи интеракцията HIV-CCR5.

Естествено, настоящият подход не е практичен за масово лечение на заболяването, тъй като трансплантацията е твърде опасна на фона на станала все по-поносима антиретровирусна терапия. Освен това, евентуалните донори на CCR5Δ32/Δ32 са изключително малко, особено сред некавказките народи, коментират експерти. Те обаче подкрепят ентусиазма за постигане на напълна ерадикация и излекуване на HIV-инфекцията.