Излагането на различни фактори от външната среда по време на бременност е свързано с хрипове и астма у детето, докладват лекари от National Jewish Health.

Според авторите, редица външни фактори могат да предизвикат епигенетични промени във фетуса, които се проявяват след 3-5-годишна възраст и дори и по-късно. Тези фактори включват: парацетамол, дефицит на витамин D у майката, домашни спрейове, тютюнев дим и употреба на антибиотици от страна на майката.

Раната експозиция in utero на външни фактори играе ключова роля в активирането и повлияването на гени чрез хистоново метилиране и ацетилиране на ДНК, както и на хроматиновата структура.

Ниският прием на витамин D от майката може би е свързан с епигенетични промени във фетуса, като ниските нива на витамина са сериозен проблем сред хората, живеещи в умерените климатични зони. Ниските нива на витамин D са свързани с нарушения в Т-клетъчната регулация и липса на регулация надолу на Th1 и Тh2-лимфоцитите. Витамин D участва в toll-like рецепторната сигнализация при бактериални и вирусни инфекции, което предразполага новороденото към повишена честота на дихателни инфекции.

Домашните спрейове за почистване също могат да доведат до епигенетични промени. Авторите цитират данни от европейско проучване, според което употребата на такива спрейове по време на бременността е свързано с наличието на хрипове и нарушена белодробна функция у детето. Проучването установило още, че домашните спрейове водят до по-ранна поява на персистираща астма.

Нарастващ брой лонгитудинални и наблюдателни проучвания пък свързват експозицията на парацетамол (ацетаминофен) in utero с развитието на астма в детска възраст.

В САЩ употребата на парацетамол от бременните жени се повишава значително спрямо 80-те години на миналия век, като по-голямата част от бременните приемат този препарат. В същото време, за периода 1980-1995 превалентността на астма сред американските деца се удвоява.

В крайна сметка, приемът на парацетамол е свързан с 60% повишен риск от астма у детето, като този риск варира според дните, когато е приемано лекарството.

Съществуват различни хипотези за наблюдавания феномен, като най-вероятно парацетамол повлиява глутатионовия защитен механизъм срещу оксидативен стрес в белите дробове и T-регулаторните механизми.

Авторите цитират проучване на изследователи от Columbia University, които изследвали за полиморфизми в гена за глутатион-S-тансфераза Pi (GSTP). Било установено, че връзката между парацетамол и наличието на хрипове е валидна само при децата с полиморфизъм в GSTP гена. Незасегнатите деца имали AA алели, докато засегнатите - поне едно копие от GSTP1 рецесивния алел (AG или GG).