Наличието на раздразнителност и психотичноподобни симптоми, като чуване на гласове и параноя, са често срещани при пациенти с рецидивиращо депресивно разстройство (РДР) и са свързани с лошо терапевтично повлияване.

Това сочат резултатите на проучването Sequenced Treatment Alternatives to Relieve Depression (STAR*D), публикувано в Archives of General Psychiatry.

За сметка на това манийноподобните симптоми и фамилната история за биполярно разстройство не били свързани с резистентност към антидепресантната терапия. Това оборва често приеманата хипотеза, че някои случаи на рефрактерна на лечение депресия всъщност са неразпознато биполярно разстройство.

Разграничаването между РДР и биполярно разстройство представлява сериозен проблем, когато пациентът се проявява с депресивен епизод. Редица обзорни статии твърдят, че неразпознатата биполярност играе важна роля в случаите на резистентно на лечение РДР. Целта на настоящото проучване била да се установи дали наистина има епидемия от неразпознато биполярно разстройство сред пациентите, лекувани за РДР. И ако да - какви са последиците?

STAR*D включвало 4041 пациенти на възраст между 18 и 75 години, диагностицирани с непсихотично РДР. Всички лица били лекувани първоначално със селективни инхибитор на серотониновия риъптейк citalopram, след което били проведени до 3 рандомизирани терапевтични режима.

Било установено, че 30% от пациентите са докладвали поне 1 психотичен симптом през последните 2 седмици, а 38.1% - поне един манийно/хипоманийноподобен симптом през последните 6 месеца. 16.2% имали манийно- и психотичноподобни симптоми.

Раздразнителността и психотичноподобните симптоми били значително свързани с непостигане на ремисия след провеждане до 4 различни терапевтични режима. Индикаторите за биполярна диатеза - включително наличието на скорошни манийно-подобни симптоми и фамилна история за биполярно разстройство, не били свързани с терапевтична резистентност.

Кратката продължителност на депресивния епизод била свързана с по-голям шанс за ремисия.

От 3166 изследвани пациенти за биполярно разстройство, 27.6% отговаряли на критериите за заболяването. Нямало значителна връзка между латентната биполярност и терапевтичната резистентност.

Авторите обобщават, че като цяло проучването хвърля съмнение относно схващането, че неразпознатото биполярно разстройство е широкоразпространено в клиничната практика и особено в случаите на резистентно РДР.

Просто защото някой има фамилна история за биполярно разстройство или някой друг характерен симптом, не означава че пациентът непременно страда от заболяването, се посочва в заключението на статията.