Оказва се, че повишената левокамерна фракция на изтласкване повишава риска от смърт при възрастни жени, прекарали остър коронарен синдром. Американски лекари показват, че не трябва да бъдем спокойни, ако пациентът има повишена сърдечна функция след прекаран остър коронарен синдром.

Повечето внимание при лечението на острия коронарен синдром е съсредоточен върху пациентите с левокамерна фракция на изтласкване (ЛКФИ) < 55% и това си има своето разумно обяснение, обяснява д-р Сааб, съавтор на проучването. В анализ, включващ над 5000 жени над 65-годишна възраст, хоспитализирани по повод остър коронарен синдром, било установено, че 12% умират в болницата.

Интересното в случая е, че анализът сочи още, че и жените с ЛКФИ > 65% имат повишена вътреболнична смъртност спрямо тези с нормална фракция на изтласкване - 2.8% срещу 1.8%.

Въпреки че това е сравнително малка разлика в абсолютния риск, на фона на голямата заболеваемост, тази разлика би могла да се окаже клинично значима, обясняват авторите от University School of Medicine-Baystate Medical Center.

Екипът установил, че сравнени с жените с ЛКФИ в референтните стойности, пациентите с повишена ЛКФИ имат над 2 пъти повишен риск от смърт в рамките на първите 6 месеца след дехоспитализацията и над два пъти повишен риск от сърдечен арест или камерно мъждене.

Според д-р Michael Rich от Washington University School of Medicine, резултатите са клинично значими, но не и изненадващи. Наистина, никой не би очаквал повишена фракция на изтласкване след остър коронарен синдром, което означава, че други фактори допринасят за този феномен - например: анемия, хипотония, повишен симпатиков тонус, нисък ударен обем.

И тъй като към настоящия момент механизмът, отговорен за повишената сърдечна функция, не е изяснен, не може да се каже със сигурност дали някаква интервенция би била от полза при тези пациенти. Според Rich, може най-добрата интервенция би била ефективна доза бета-блокери.