Терапията с reslizumab подобрява белодробната функция и еозинофилията в дихателните пътища при лошо контролирани лица с астма и еозинофилно възпаление, докладват изследователи на годишната среща на American College of Allergy, Asthma & Immunology.

Еозинофилната астма е тежка разновидност на астмата, която се характеризира с персистираща еозинофилия в белите дробове и храчката. Терапевтичните стратегии, които целят редуциране на еозинофилните нива в храчката, са свързани с подобрение на астматичния контрол и по-малко изостряния, обясняват авторите.

Reslizumab е хуманизирано моноклонално антитяло, свързващо се специфично с циркулиращия интерлевкин-5. Агентът блокира биологичното действие на IL-5, пречейки на свързването му с еозинофилите.

Д-р Mario Castro и колеги от Washington University School of Medicine изследвали препарата при 106 пациенти с тежка астма, неконтролирана със стандартната терапия от инхалаторен кортикостероид + дългодействащ бета-агонист. Всички имали данни за еозинофилно възпаление на дихателните пътища.

Участниците били рандомизирани на инфузии с reslizumab 3.0 mg/kg или плацебо на седмици 0, 4, 8 и 12.

Най-общо, била отчетена тенденция към подобрение при пациентите, третирани с reslizumab. Средната промяна в Asthma Control Questionnaire (ACQ) оценката била -0.7 срещу -0.3 в плацебо групата.

Най-изразено подобрение било отчетено при пациентите с най-тежки базови симптоми. При лекуваните с reslizumab имало и значително подобрение в белодробната функция (промяна на ФЕО1 с 0.2 срещу -0.1 при плацебо групата - разлика от 0.24 л).

Пациентите, лекувани с reslizumab, имали и значителна редукция на еозинофилите в храчката и незначителна редукция в честотата на изостряния. Лицата с назални полипи имали най-добър отговор към reslizumab - ACQ подобрение от 1.0 спрямо 0.1 в плацебо групата.

Reslizumab бил добре толериран с най-чест симптом - назофарингит.