Дългоочаквано рандомизирано и контролирано проучване сочи, че катетърната бъбречна денервация води до значително намаляване на кръвното налягане при пациенти с резистентна на лечение хипертония, при това - без сериозни усложнения.

Тежката и резистентна хипертония трудно се поддава на контрол, дори и при прием на 5 или повече антихипертензизвни препарата. Тези пациенти имат изключително повишен риск от инсулт и бъбречна недостатъчност. Според д-р Murray D Esler и колеги от Baker IDI Heart and Diabetes Institute (Австралия), новият подход може да подобри контрола при голяма част от тази популация; дори може да се говори за тотално излекуване на хипетонията.

Бъбречната симпатикова еферентна и аферентна инервация играе важна роля за развитието и поддържането на хипертоничен статус. Тези нерви са в интимна близост със стената на бъбречната артерия. Концепцията за денервация на бъбречните симпатикови нерви с цел редуциране на кръвното налягане е доста стара и дори са правени опити чрез хирургични мероприятия - за жалост - всичките неуспешни.

Бъбречните симпатикови нерви са достъпни чрез използване на катетърна технология през феморалната артерия. Процедурата се извършва двустранно, като завършва с радиофреквентна аблация. Всеки нерв претърпява аблация на 5-6 места по цялата циркумференция, но не в една равнина, за да се избегнат стесняванията и аневризмите на бъбречната артерия. Цената на процедурата е сравнима с тази на ангиопластиката - около $10 000.

Проучването Symplicity HTN-2 включвало 106 пациенти с резистентна хипертония (систолично кръвно налягане > 160 mm Hg или >150 mm Hg при пациентите с диабет, въпреки приема на три или повече антихипертензивни препарата). Участниците били рандомизирани на бъбречна денервация + прилагане на предходната терапия или продължаване на предходното лечение.

Шест месеца след аблацията при интервенираната група се наблюдавал среден спад на кръвното налягане от 32/12 mm Hg, докато при контролната група не били отчетени разлики спрямо базовите стойности. Разликата между двете групи била 33/11 mm Hg.

84% от третираните с аблация пациенти претърпели >10 mm Hg спад в систоличното кръвно налягане; в контролната група само 35% постигнали този резултат.

В редакционна статия, публикувана в Lancet, се посочва, че само 39% от лекуваните с аблация пациенти постигнали контрол на кръвното налягане (систолично налягане <140 mm Hg), който факт авторите отчитат като леко разочароващ, но и очакван, като се имат предвид високите базови стойности на кръвното налягане преди прилагането на новия терапевтичен подход.

За щастие, бъбречната симпатикова денервация може би няма нежелани ефекти. Самата процедура не била свързана с увреждане на бъбречните артерии; не били отчетени промени в бъбречната функция, дори и при пациентите с лека до умерена бъбречна недостатъчност.

Друга важна характеристика на процедурата е нейният траен ефект. Авторите първоначално предполагали, че регенерацията на симпатиковите нерви би могла да доведе да намаляване на терапевтичния ефект. Резултатите от пилотни проучвания сочат обаче, че дори и след две години не се наблюдава загуба на антихипертензивен ефект.

Използваният катетър (Symplicity) е одобрен за клинична употреба в ЕС и Австралия.