Около 20 милиона човека в световен мащаб са инфектирани с вируса на хепатит D (HDV), като заболеваемостта е съсредоточена в средиземноморския регион, субсахарска Африка, Близкия Изток и северните части на Южна Америка. Проучване, представено наскоро, сочи, че терапията с интерферон води до вирусологичен отговор при 50% от пациентите, като резултатите са пряко свързани с генотипа и базовите стойности на вирусния товар.

Инфекцията с хепатит D често настъпва едновременно при инфектиране с хепатит В (HBV), но може да се наблюдава след това като суперинфекция. HDV използва повърхностната антигенна обвивка на HBV, като без последната делта капсулата не може да бъде сглобена и освободена. HDV е свързан с бърза чернодробна декомпенсация и цироза.

В настоящото ретроспективно проучване 64% от пациентите изчистили HDV РНК в края на терапията с пегилириан интерферон алфа-2а. На седмица 24, 54% постигнали продължителен вирусологичен отговор.

Базовите HDV РНК нива били значителен прогностичен фактор за отговор към терапията, като пациентите с постигнат отговор имали нива около 13 000 копия/мл, а нереспондерите - 2 100 000 копия/мл. HDV РНК нивата над 196 000 били свързани със сигурен неуспех на лечението (100% положителна предиктивна стойности, 100% чувствителност).

100% от пациентите с генотипове 5 и 6 се повлияли от интерферона, където и базовите вирусни нива по-ниски. Пациентите с генотип 1 имали по-високи нива, което може би обяснява и по-ниската честота на вирусологичен успех.

Различните генотипове HDV имат много специфично географско разпределение. В Германия и Източна Европа всички пациенти са с генотип 1.

Интересно е, че HDV всъщност потиска HBV репликацията до много ниски нива. 9 от 10 пациента в проучването нямали откриваеми HBV нива в кръвта. Понякога успешното лечение на HDV може да отключи HBV репликация и тогава тези пациенти трябва да се лекуват като моноинфектирани с хепатит В, обобщават авторите.