Няколко фаза 2 проучвания с нови препарати срещу множествена склероза (МС) сочат доста убедителни резултати на 26-я Конгрес на Европейския Комитет за Лечение и Проучвания в областта на МС. Най-добри резултати се отчитат при firategrast, ocrelizumab и ofatumumab, като данните сочат, че са значително ефективни срещу релапс-ремитираща МС.

Firategrast е нов анти-алфа 4 препарат, сходен на natalizumab (Tysabri, Biogen Idec), който обаче има орално приложение. Агентът се разработва от GlaxoSmithKline, която е спонсор на настоящото фаза 2 проучване.

Авторите докладват значителен спад на новите Т2 лезии при пациентите, лекувани с най-високата доза (900 мг два пъти дневно при жените и 1200 два пъти дневно при мъжете).

Firategrast бил добре толериран във всички дози (150, 600, 900, 1200 мг). Нежеланите реакции включвали повръщане, инфекции (особено уринарни и на дихателните пътища), обрив. Нямало докладвани случаи на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия.

Модераторът - д-р Anders Svenningsson от Umeå University Hospital (Швеция) е съгласен, че препаратът трябва да продължи да се проучва, но едновременно с това е и скептичен относно ефективността на firategrast спрямо natalizumab. Все пак първият има заслужаващи вниманието превъзходства - орален е и все още няма докладвани случаи на PML.

В друго проучване бяха оповестени данните за ocrelizumab, който представлява рекомбинантно хуманизирано анти-CD20 моноклонално антитяло, разработващо се от Genentech и Biogen. Ocrelizumab има сходно на rituximab действие - повлиява В-лимфоцитите.

220 пациенти с РРМС били рандомизирани на ocrelizumab 600 mg или 2000 mg или плацебо или interferon beta-1a (open label). Главният краен резултат бил общият брой на гадолиний-усилените езии.

И двете дози на ocrelizumab били свързани със значително понижение на общия брой на гадолиний-усилените Т1 лезии (съотв. с 89% и 96% спрямо плацебо). На седмица 24 бил отчетен и понижен риск от релапс - съотв с 80% и 73%.

Общият брой на новите и персистиращи гадолиний-усилени Т1 лезии бил по-нисък и при двете ocrelizumab групи. Промяната в Т2-лезийния обем на седмица 24 не била статистически значима.

Сериозни нежелани реакции се наблюдавали при 1.8% при нискодозовата група и 5.5 от високодозовата. Един от пациентите в последната група починал следствие на остра тромботична микроангиопатия. Инфузионните реакции били чести.

Ofatumumab е друго анти-CD20 антитяло, разработка на Genmab. Има сходен механизъм на действие аналогично на rituximab и ocrelizumab.

Терапията с ofatumumab била свързана с 0.04 среден брой на нови гадолиний-усилени лезии между седмица 8 и 24. При плацебо групата били отчетени средно 9.69 нови лезии за този период. Това представлява релативно понижение на риска с 99.8%.

Сходна редукция била наблюдавана и относно гадолиний-усилените Т2 лезии. Всички ofatumumab дози довели до редукция на периферните B-лимфоцити (между 78% и 98%).