Т.нар елитни контролери - малка част от HIV-инфектираните лица, които без лечение успяват да поддържат неоткриваеми вирусни нива, имат CD4 лимфоцити, които са резистентни към инфекция с вируса. Тези клетки имат 10 до 100 пъти повишена експресия на протеина p21, а експерименти сочат, че вътреклетъчното ниво на p21 повлиява репликацията на HIV.
CD4 T-лимфоцитите са главната цел, която HIV атакува. Екип от Massachusetts General Hospital докладва, че CD4 клетките на елитните контролери са значително по-трудно податливи на инфекция с HIV-1 спрямо клетките на референтни популации. В клетките на елитните контролери ефективността на обратната транскрипция на вирусна РНК към ДНК и вирусна иРНК от провирусна ДНК е изключително снижена.
Лабораторни експерименти сочат, че неефективната репликация в елитните контролери е свързана с 10- до 20-пъти по-висока експресия на р21. Блокадата на този протеин била свързана с ускоряване на обратната транскрипция и вирусната иРНК транскрипция в CD4 лимфоцитите.
Данните сочат, че регулацията-нагоре на р21 най-вероятно води до относителна резистентност на CD4 клетките на елитните контролери към HIV-1 инфекция. Това позволява на тези индивиди да поддържат неоткриваеми HIV1 нива без терапия. Това не е пълна резистентност и клетките могат да бъдат инфектирани, но тази податливост е значително редуцирана, обясняват изследователите.
Редица центрове докладват, че Т-клетъчните отговори срещу HIV при непрогресорите са изключително силни и ефективни. Това означава, че по-ниската податливост е свързана с възможност за изграждане на ефективен анти-HIV имунен клетъчен и хуморален отговор.
Елитните контролери съставляват 0.3% - 1.0% от всички HIV-инфектирани лица. Техните CD4 стойности са сравними с тези при неинфектираните лица. При около 5% от контролерите се наблюдава прогресия на заболяването, налагаща в крайна сметка антиретровирусна терапия.
Според авторите трябва да се намери начин за манипулиране на протеина, което би позволило да се увеличи резистентността срещу HIV при по-голям брой хора.