Употребата на инхалаторни кортикостероиди, било то за астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), повишава риска от развитие или прогресия на диабета, докладва канадски екип.

Според канадците, широката употреба на инхалаторни кортикостероиди сред по-възрастните лица с ХОББ е неоправдана и трябва да се ограничи, особено ако наистина се окаже, че тези тези агенти тригерират заболявания като диабет. Употребата на инхалаторни кортикостероиди трябва да се ограничи до пациентите с астма, при които първите са доказано ефективни.

Д-р Suissa и колеги от Jewish General Hospital в Монреал отбелязват, че системните кортикостероиди повишават риска от диабет, но ефектите на инхалаторните кортикостероиди са неизвестни. Ето защо екипът анализирал данни от 388 584 пациенти, лекувани по поводо респираторно заболяване. По време на проследяването от средно 5.5 години 30 167 души започнали антидиабетна терапия.

Употребата на инхалаторни кортикостероиди била свързана с 34% повишение на риска от диабет, като последният бил с 64% повишен при най-високите дози кортикостероид. Всичко това означава 5 допълнителни случая на диабет на 1000 лекувани с инхалаторни кортикостероиди пациенти на година.

Инхалаторните кортикостероиди били свързани и с повлияване на прогресията на диабета. Съпътстващата употреба на инхалаторни кортикостероиди била свързана с 34% повишение на скоростта на диабетна прогресия.

Как може да се намали риска? При пациентите с астма инхалаторните кортикостероиди са доказано ефективни; приемащите ги лица трябва да бъдат мониторирани за възможна хипергликемия, като едновременно с това се прилагат минимални ефективни дози. При лицата с ХОББ ползата на инхалаторните кортикостероиди е под въпрос и затова тяхната употребата трябва да се ограничи.