Пациентите с присадена ръка могат да се оттърват със значително по-лека поддържаща имуносупресия в сравнение с рецепиентите на солидни органи, твърдят лекари от University of Pittsburgh.

В презентация, представена на American College of Surgeons Clinical Congress, д-р Gorantla и колеги описват нов протокол, който е използван при три пациента досега: еднократна 30-mg доза CAMPATH-1H (alemtuzumab) точно преди трансплантацията + tacrolimus 0.2 mg/kg/ден, започвайки от деня на операцията. На ден 14 пациентите получили инфузия с криопрезервирани костномозъчни клетки от донора.

И при тримата пациенти се наблюдавал прогрес и възстановяване на функцията и добро качество на живот. Към днешна дата трансплантите се поддържат само на един препарат. Това е възможно благодарение на уникалността на присадката. Докато при солидни органи се разчита на индиректни маркери (креатинин, чернодробни ензими), то при присадената ръка кожата служи като директен маркер за отхвърляне.

Признаците на отхвърляне включват макулопапули, плаки и промени в нокътното легло. Леките случаи на отхвърляне могат успешно да бъдат овладени локално с крем tacrolimus. Дори и при реакции на отхвърляне в кожата, дълбоките тъкани могат да са си нормални, което означава, че отхвърлянето в този случай не е последователен процес.

Кожата може да бъде наш приятел, но и наш враг. Дендритните клетки спомагат за развитие на толерантност към присадката, но Лангерхансовите клетки и нативните кертиноцити имат обратния афект. Целта в случая е да се манипулират толерогенните свойства на кожата с най-ниската степен имуносупресия, обобщават авторите.

В световен мащаб са извършени около 70 трансплантации на ръка.