Офталмолозите трябва да преосмислят стратегиите си за превенция и лечение на ендофталмит, сочи ново проучване.

Пред хирургична интервенция пациентите обикновено се третират с топикални антибиотици - не само за редуциране на суперфициалната микрофлора, но и за протекция на витреалната течност. Според проучването, при много случаи изолатите са резистентни към старите и по-нови флуорохинолони. Освен това, културелното изследване на предния сегмент често не отговаря на резултатите от задния.

При 229 пациенти с ендофталмит културелно-позитивните резултати били значително по-ниски при пробите, взети от предния очен сегмент, спрямо витреалните проби - 32.3% срещу 48.9%.

При 64 случая пробите от предния сегмент били негативни, а негативните култури - позитивни. При 8 културелното изследване установило различни микроорганизми. В други 34 случая резултатите от предния сегмент били позитивни, а витреалните култури - негативни.

Базирайки се на тези резултати, чувствителността на културелното изследване от предния сегмент била само 36%, а специфичността - 71%. Позитивната предиктивна стойност за наличие на витреална инфекция била 54% - равнозначно на хвърляне на ези/тура, обясняват авторите.

Авторите установили голяма честота на лекарствена резистентност; сред Грам-позитивните изолати, 43% били резистентни към ciprofloxacin, 29% към levofloxacin, 47% към moxifloxacin, 37% към gatifloxacin и 17% ceftazidime. Всички изолати били чувствителни към vancomycin.

Почти четвърт от Грам-негативните изолати (23.1%) били резистентни към genamicin, но чувствителни към ciprofloxacin и levofloxaxin.