Ново проучване в миши модел хвърля нова светлина относно механизма, по който селективният COX-2 инхибитор rofecoxib (Vioxx, Merck) повишава риска от сърдечносъдови инциденти. Авторите установили, че прилагането на препарата води до значително покачване на нивата на 20-хидроксиейкозатетраенова киселина (20-HETE) в кръвта. Инжектирането на 20-HETE довело до значително намаляване на времето на кървене у опитните животни.

Лекари от University of California приложили 3-месечен курс rofecoxib при опитни мишки. Терапията довела до значително скъсяване на времето на кървене спрямо контролните животни. Било установено, че rofecoxib води до над 120 пъти покачване на кръвната концентрация на 20-HETE.

20-HETE е член на каскадата на арахидоновата киселина, аналогично на простагландините и левкотриените, и се продуцира чрез цитохром P450. 20-HETE има провъзпалителен ефект и силен вазоконстриктор.

Всички предишни опити да се идентифицират механизмите, допринасящи за повишения сърдечносъдов риск, свързан с употребата на СОХ-2 инхибитори, се фокусират върху медиаторите на арахидоновата киселина, продуцирани чрез циклооксигеназните ензими, обясняват авторите. Те посочват проучване на д-р Garret Fitzgerald (University of Pennsylvania), според което COX-2 инхбиторите водят до дисбаланс между простагландин I2 и тромбоксан А2 в полза на протромботичния тромбоксан.

В настоящото проучване обаче лекарите установили масивно покачване на нивата на 20-НЕТЕ. Инжектираните с 20-НЕТЕ мишки имали значително скъсено време на кървене от опашките, което се дължало на повишена АДФ-индуцирана тромбоцитна агрегация, но не и коагулация. Това означава, че метаболитът най-вероятно повишава тромботичните инциденти чрез индуциране на тромбоцитна агрегация, а не чрез повлияване на коагулационната каскада.

Авторите предполагат, че повишенията на 20-НЕТЕ не са ограничени само до Vioxx, а най-вероятно са класов ефект. Чрез изследване на 20-НЕТЕ биха се идентифицирали пациентите, които имат повишен риск от сърдечносъдови инциденти, както и лицата, приемащи прекалено високи дози COX-2 инхибитор.