Британската Асоциация по Психофармакология издаде консенсусно становище относно лечението на инсомния, парасомнии и нарушения на циркадния ритъм. Целта на новите препоръки е да се подпомогнат психиатрите и други медицински специалисти, грижещи се за пациенти с проблеми със съня.

Последните са доста чести в общата популация и още по-чести в клиничната практика. За жалост на тези нарушения се обръща малко внимание, защото голяма част от клиницистите ги считат за клинично несигнификантни от една страна, и заради неизяснената етиология и патогенеза от друга.

Препоръки за диагноза и лечение

- диагнозата "инсомния" се поставя въз основа главно на оплакванията, споделени от пациента (семейството) по време на снемане на анамнезата

- в някои случаи е необходимо препращане към специализиран център за проблеми със съня с цел провеждане на специфични тестове като:

> актиграфия за диференциална диагноза на нарушение на циркадния ритъм
> полисомнография - при заподозоряна парасомния или друго първично нарушение на съня

или при неуспех на настоящата терапевтична стратегия

- инсомнията трябва да бъде лекувана, тъй като нарушава качеството на живот, ежедневното функциониране и е свързана с повишен риск от депресия, безпокойство и сърдечносъдови заболявания. Терапевтичните цели са: намаляване на дистреса и подобряване на дневното функциониране. Изборът на терапевтична модалност се базира на спецификата на проблема

- при хронична инсомния като терапия от първа линия на пациентите трябва да се приложи когнитивна поведенческа терапия (КПТ)

- при назначаване на хипнотик, клиницистът трябва да има предвид следните неща: ефикасност, безопасност, продължителност на действие; предишна ефикасност и наблюдавани нежелани реакции, история за злоупотреба и зависимост

- дългосрочна хипнотична фармакотерапия трябва да се прилага само ако има клинични показания. В зависимост от житейските обстоятелства и съгласието на пациента на интервали от 3-6 месеца трябва да се правят опити за откачане от терапията, като се препоръчва последното да става чрез постепенна интермитентна употреба. КПТ подобрява резултатите при спиране на дългосрочна терапия.

- при употреба на антидепресанти, клиницистът трябва добре да познава фармакологията им. При наличие на коморбидно нарушение в настроението, антидепресанти трябва да се прилагат в терапевтични дози. Предозирането на трицикличните антидепресанти може да бъде токсично.

- антипсихотиците не се препоръчват като терапия от първа линия на инсомния и другите нарушения в съня - най-вече поради честите им странични ефекти и повишен риск от злоупотреба.

- антихистамините имат ограничена роля в лечението на инсомния

Препоръки за някои специфични популации

- след менопаузата се наблюдава повишение в честотата на дихателните нарушения по време на сън, като клиничната проява е различна при мъже и жени и често включва инсомния. Прилагането на хормонална терапия трябва да се индивидуализира, като се отчетат ползите и рисковете, описани в редица скорошни проучвания.

- при деца с нарушения в съня се препоръчват поведенчески стратегии. При деца с хиперактивност и дефицит на вниманието, нелекуващи се със стимуланти, може да се приложи мелатонин с цел улесняване настъпването на съня.

- при деца и възрастни с разстройство в развитието на заучаващите умения трябва да се проведе детайлна клинична оценка с цел уточняване на точното нарушение на съня, тригериращите и екзацербиращите го фактори. Препоръчителната терапия от първа линия включва енвироментални, поведенчески и учебни стратегии. Мелатонинът е ефективен в подобряването на съня.

- нарушения на циркадния ритъм: клиничната оценка  играе ключова роля в диагностицирането на:
> синдром на късното настъпване на съня
> free-running disorder (хипернихтемерален синдром)
При тези нарушения терапията с мелатонин е често ефективна. С шанс за успех могат да се приложат поведенчески стратегии и планово излагане на светлина.