Конгресът на Европейското дружество по кардиология отмина, като на него бяха представени много вълнуващи проучвания и данни не само от европейски, но и от екипи от цял свят. В тази статия ще се опитаме да обобщим накратко най-интересното, което бе представено на най-значимото кардиологично събитие тази година.

Еритропоетинът не подобрява левокамерната функция след инфаркт на миокарда

След успешно проведена перкутанна коронарна интервенция, терапията с еритропоетин (ЕПО) не подобрява левокамерната фракция на изтласкване при пациенти с остър инфаркт на миокарда.

Въпреки че проучваният агент не е успял да постигне крайния резултат, било отчетено подобрение във вторичните - най-вече намаляване на сериозните нежелани сърдечни резултати (MACE) главно поради понижена честота на сърдечна недостатъчност

CURE ACTIVE - понижаващият ефекта на clopidogrel ген няма ефект върху честотата на инциденти при инфаркт на миокарда или предсърдно мъждене

CYP2C19 алелилите, които са свързани с намалена функция clopidogrel, нямат ефект върху ефикасността и безопасността на препарата (Plavix, Bristol-Myers Squibb/Sanofi-Aventis) при пациенти с остър коронарен синдром (ОКС) и предсърдно мъждене (ПМ), сочат проучванията CURE и ACTIVE A. CYP2C19 вариантите, водещи до подобрена функция, били свързани с по-голяма полза от приложението на clopidogrel в CURE, но не и в ACTIVE A.

В заключението си авторите обобщават, че носителите на намаляващ функцията алел не трябва автоматично да бъдат отказвани от терапия с clopidogrel.

Тъй като броят стентираните пациенти в CUREE е твърде малък (14.5% срещу 70% в предишни проучвания), това може би обяснява получените резултати, които може би са валидни само за нестентирани лица, отбелязват експерти, неучаствали в проучването.

Ако се вземат предвид предишни проучвания и мета-анализи, CYPC19*2 най-вероятно е свързан негативен ефект върху клопидогреловата терапия при пациенти с коронарен стент.

SHIFT: добавянето на забавящия сърдечната честота ivabradine към стандартната терапия за сърдечна недостатъчност намалява смъртността и хоспитализацията

Пациентите с хронична систолна сърдечна недостатъчност, приемащи ivabradine (Procoralan, Corelntor, Servier) към стандартната терапия, имат 18% по-ниска честота на сърдечносъдова смърт и хоспитализация по повод сърдечната недостатъчност.

Резултатите на проучването SHIFT (Systolic Heart Failure Treatment with the I f Inhibitor Ivabradine Trial) представят нов потенциален подход за лечение на сърдечната недостатъчност - контролиране на сърдечната честота.

Ivabradine е селективен инхибитор на натриево-калиеви канали, силно експресирани в синоатриалния възел. Препаратът няма други известни сърдечни ефекти, а ако има - то те са малко и незабележими.

n-3 (омега-3) мастните киселини не намаляват сърдечносъдовите инциденти при пост-ИМ пациенти

Голямо проучване, изследващо ефективност на n-3 мастните киселини, сочи, че нискодозовата суплементация с докозахексаенова и алфа-линоленова киселина не намалява сърдечносъдовите инциденти при пациенти с прекаран миокарден инфаркт.

Авторите обясняват негативните резултати с оптималната терапия, на която са били подложени всички пациенти след прекарания инфаркт - антихипертензивна, антитромботична и липидомофицираща.

RE-LY: dabigatran превъзхожда warfarin при предсърдно мъждене

Анализ на проучванеот RE-LY сочи, че dabigatran etexilate (Boehringer Ingelheim) е еквивалентен в ниски дози и превъзхожда warfarin в по-високи дози в превенцията на инсулт при пациенти с предсърдно мъждене.

Проучването бе представено на миналогодишния конгрес, като настоящият анализ се фокусира върху нивото на INR контрол сред 961 центъра, участващи в проучването.

Дори и в центровете, където INR контролът е бил отличен, било установено, че dabigatran 110 mg е еквивалентен, а в доза 150 mg - превъзхождащ warfarin за превенцията на инсулт и системен емболизъм.

Честотата на вътречерепен кръвоизлив в двете dabigatran рамена била значително по-ниска от тази в warfarin групата. Честотата на сериозни кръвоизливи била "поне сходна" на тази при warfarin, независимо от INR контрола. При по-високата dabigatran доза били отчетени по-малко хеморагични инциденти спрямо warfarin-третираните пациенти.

PEARL-HF: нов калий-свързващ агент намалява хиперкалиемията при сърдечна недостатъчност

Нов калий-свързващ агент RLY5016 (Relypsa, Santa Clara, CA) нямалява калиевите нива и предотвратява хиперкалиемията при пациенти със сърдечна недостатъчност без страничните ефекти на настоящите калий-намаляващи агенти.

Според авторите новият препарат би позволил на голям брой пациенти да приемат животоспасяващи медикаменти за сърдечна недостатъчност като АСЕ-инхибитори и алдостеронови антагонисти.

Хиперкалиемията е сериозно състояние, повишаващо риска на пациента от сърдечна аритмия и внезапна смърт. Особено повишен риск съществува при пациентите със сърдечна недостатъчност, най-вече при тези с подлежащо бъбречно заболяване, лекуващи се с алдостеронови антагонисти. Скорошно проучване сочи, че калиевите нива над 5.5 mEq/l са свързани с 10-кратно повишен риск от смърт.

Другите инхибитори на ренин-ангиотензиновата система - АСЕ-инхибитори, ангиотензинови блокери, ренинови инхибитори, в по-малка степен - диуретици и бета-блокери, също са свързани с повишен риск от хиперкалиемия, което прави това състояние важен клиничен проблем при пациентите със сърдечна недостатъчност.

Главното лечение на хиперкалиемията към настоящия момент е калий-свързващият препарат натриев полистирен сулфонат (Kayexalate, Sanofi-Aventis) и сходни продукти, които са трудно поносими и свързани с повишен риск от чревна некроза. RLY5016 е орален агент, който е добре поносим и има двойно по-голяма калий-свързваща активност в сравнение с настоящите препарати, обясняват авторите.

В настоящото проучване 104 пациенти със сърдечна недостатъчност и стадий 3 и 4 бъбречно заболяване или хиперкалиемия в предходните 6 месеца били рандомизирани на 30-mg дневна доза RLY5016 или плацебо. Пациентите били натоварени с дневна доза spironolactone 25 mg, която била титрирана до 50 mg след две седмици при лицата с калиеви нива под than 5 mEq/L.

Главният краен резултат включвал промените на калиевите нива спрямо базовите. Ефикасността била изследвана чрез пропорцията пациенти с хиперкалиемия, както и с пропроцията пациенти, при които спиронолактоновата доза е могла да бъде повишена.

Калиевите нива се понижили спрямо базовите при резиновата група и се покачили при плацебо групата (-0.22 срещу +0.23 mEq/L). RLY5016 бил свързан със значително снижение на честотата на хиперкалиемия (7% срещу 25%) и увеличение на пациентите, при които spironolactone би могъл да бъде повишен - 91% срещу 74%.

Препаратът бил добре толериран с честота на прекратяване на прочуването поради нежелани реакции от 7% (спрямо 6% при плацебо групата). Най-честите нежелани реакции били флатуленции, диария, констипация и повръщане, но повечето били леки. 6% от активната група развили хипокалиемия и затова са необходими допълнителни проучвания, които да изследват агента в по-ниски дози - например 20 mg/ден.

STAR-heart: интракоронарната имплантация на стволови клетки е свързана с подобрена дългосрочна хемодинамика и смъртност при хронична сърдечна недостатъчност

Голямо проучване с интракоронарна трансплантация на автоложни стволови клетки при пациенти със сърдечна недостатъчност сочи, че тази стратегия е свързана с множество хемодинамични и функционални ползи, вкл. снижение на смъртността.

Проучването включвало 391 пациенти с хронична сърдечна недостатъчност след преживян инфаркт на миокарда в предходните 3 до 8 години. 191 от тях приели извършването на процедурата, а останалите 200 послужили като контролна група.

Терапията включвала събиране на костномозъчни клетки от crista iliaca и изолиране на мононуклеарни клетки. Последните били култивирани и приложени интракоронарно в инфарцирана зона чрез интакоронарен балон катетър.

Резултатите на 3, 12 месец и година 5 установили значително подобрение на левокамерната фракция на изтласкване, сърдечен индекс, физически капацитет, кислороден ъптейк и левокамерна контрактилност. При контролите било установено влошаване на левокамерните показатели.

Базовата фракция на изтласкване била 29.4% при трансплантираните пациенти и 36.1 при контролите. На петата година тя била 36.8% при първата група срещу 32.3% при втората.

LESSON I: Everolimus превъзхожда sirolimus в нерандомизирано проучване с лекарство-емитиращи стентове

Нерандомизирано сравнение на sirolimus- и everolimus-излъчващи стентове сочи, че вторите са свързани с по-добра безопасност и ефикасност.

В проучването били сравнени две последователни серии пациенти - първите, третирани със sirulimus-илъчващ стент, а вторите - със everolimus-излъчващ.

Проучването не успяло да постигне главния краен резултат (смърт, инфаркт на миокарда и реваскуларизация на таргетния съд) - 14% при everolimus- срещу 18% при sirolimus-групата. Все пак честотата на инфаркт на миокарда и повторни реваскуларизации била значително по-висока в sirolimus групата. Честотата на стентова тромбоза била също по-висока при тази група, като разликата достигнала статистическа значимост

Elinogrel - нов антитромбоцитен препарат на хоризонта

Новият антитромбоцитен препарат elinogrel (Novartis) е безопасен и има по-бързи антитромбоцитни ефекти спрямо clopidogrel (Plavix, Bristol Myers-Squibb/Sanofi-Aventis) в условията на хронична и остра терапия, сочат резултатите на фаза II проучване.

Пациентите, третирани с орален elinogrel 100 и 150 mg два пъти дневно, имали по-изразена инхибиция на тромбоцитната агрегация спрямо лекуваните с clopidogrel.

Относно хеморагичните усложнения - авторите не докладват повишение на честотата на сериозни и леки кръвоизливи сред лекуваните с 120 IV elinogrel. Все пак при elinogrel били отчетени повече инциденти, изискващи лекарско внимание, но повечето били свързани с повишение на кървенето в мястото на достъп.

Нов клас антитромботични препарати в процес на проучвания

Новият антитромбоцитен препарат atopaxar (E5555; Eisai) дава обещаващи резултати при пациенти с остър коронарен синдром (ОКС) и високорискова коронарна болест на сърцето, сочи японско проучване. Механизмът на действие на atopaxar коренно се различава от този на aspirin, clopidogrel и ticagrelor.

Atopaxar е инхибитор на протеазо-активиран рецептор-1 (PAR-1), като повлиява тромбин-индуцираната активация на тромбоцитите. Според проучването, освен обнадеждаваща ефективност, препаратът има и добър профил на безопасност без повишен риск от клинично значимо кървене.

В проучването 241 пациенти с остър коронарен синдром били третирани с atopaxar - натоварваща доза от 400 mg, последвана от плацебо или atopaxar 50 mg, 100 или 200 mg/ден в продължение на 12 седмици. Над 95% от пациентите приемали и аспирин и clopidogrel. В друго рамо 263 пациенти с коронарна болест на сърцето (КБС) били рандомизирани на плацебо или същите дози atopaxar в продължение на 24 седмици. Всички КБС пациенти били на аспиринова терапия, а 40% - и на клопидогрелова.

Главният краен резултат включвал честотата на хеморагични инциденти, а вторичните - честотата на MACE (сърдечносъдова смърт, инфаркт на миокарда, инсулт, рекурентна исхемия) и нивото на инхибиция на тромбоцитната агрегация.

Била отчетена лека тенденция към повишение на честотата на кървене успоредно с големината на дозата. Клинично значимите хеморагични инциденти били със сходна честота между активните и плацебо групите.

Въпреки че дизайнът на проучването не включва установяване на ефикасност, авторите отчитат по-ниска честота на сериозни сърдечносъдови инциденти при активните групи спрямо плацебо групите.

Atopaxar бил свързан със силна инхибиция на тромбоцитната агрегация - над 90% при 100- и 200-милиграмовите дози.

Colchicine намалява наполовина честотата на постперикардиотомичен синдром

Голямо двойно-сляппо и плацебо-контролирано проучване сочи, че колхицин е много ефективен в превенцията на постперикардиотомичен синдром, като е необходимо лечението на само 8 пациенти за предотвратяване на един случай на синдрома.

Постперикардиотомичният синдром е относително често и проблематично състояние след проведена сърдечна операция. Синдромът се наблюдава в рамките на няколко дни до седмици след хирургичната интервенция при около 10% до 40% от пациентите. Състоянието може да доведе до усложнения като тампонада. Към настоящия момент няма фармакологични стратеги, за които да е доказано, че предотвратяват синдрома.

В настоящото проучване колхицин 1.0 mg два пъти дневно през първия ден, последван от поддържаща доза от 0.5 mg/кг дневно в продължение на месец (1/2 доза при лицата <70 кг или нетолерантни към по-високи дози) довел до намаляване на риска от постперикардиотомичен синдром от 57.9%.

Сърдечна недостатъчност: сърдечната ресинхронизация е свързана с дългосрочно подобрение на преживяемостта

Анализ на проучването CARE-HF, сочи, че сърдечната ресинхронизационна терапия (СРТ) при пациенти със сърдечна недостатъчност е свързана дългосрочни ползи относно преживяемостта, персистиращи над 7 години.

В проучването 813 пациенти със сърдечна недостатъчност клас 3-4 по NYHA въпреки провежданата терапия, левокамерна фракция на изтласкване <35% и QRS продължителност >120 ms били рандомизирани на продължителна медикаментозна терапия или имплантиране на пейсинг устройство.

В рамките на период от средно 30 месеца СРТ била свързана с 37% понижение на риска от крайното събитие, включващо смърт и непланирана сърдечносъдова хоспитализация. Било отчетено и 36-процентно снижение на общата смъртност. При СРТ грубата имало значително подобрение на левокамерната фракция на изтласкване, NYHA класа, крайния систолен обем, функцията на митралната клапа, кръвното налягане, качеството на живот и на нивата на натриуретичните пептиди.

AVERROES: Apixaban превъзхожда аспирин при пациенти с предсърдно мъждене

Проучването AVERROES, сравняващо безопасността и ефективността на apixaban (Pfizer/Bristol-Myers Squibb) и аспирин при пациенти с предсърдно мъждене, бе прекратено предсрочно, след като ранен анализ от независим комитет установи значително намаляване на честотата на инсулт и системен емболизъм.

Apixaban e орален инхибитор на фактор Xa на кръвосъсирването, който се тества при различни състояния. Проучване във фаза 2 установи, че apixaban, добавен към антитромбоцитната терапия при пациенти с остър коронарен синдром, води до дозозависимо увеличение на хеморагиите и тенденция към намаляване на клинично значимите исхемични инциденти.

ATOLL: Подкрепа за enoxaparin спрямо стандартен хепарин при първична PCI

Ново проспективно рандомизирано проучване затвърждава наблюдателни данни, според които нискомолекулярният хепарин enoxaparin (Lovenox, Sanofi-Aventis) превъзхожда класическия хепарин при PCI след ST-елевационен инфаркт на миокарда.

Нискомолекулярният хепарин бил свързан с понижение на общата смъртност с 40%, а на риска от смърт и сърдечен арест с 42%.

EINSTEIN-DVT: rivaroxaban превъзхожда стандартните грижи при дълбока венозна тромбоза

Употребата на rivaroxaban (Xarelto, Bayer/Johnson & Johnson) има не по-лоша ефективност спрямо стандартната фармакотерапия за намаляване на честотата на рецидивираща симптоматична дълбока венозна тромбоза. (ДВТ).

В проучването, включващо около 3400 пациенти, 1/2 били рандомизирани на rivaroxaban 20 mg или enoxaparin 1.0 mg/kg два пъти дневно за минимален период от 5 дни, последван от терапия с антагонист на витамин К. Главният краен резултат включвал честотата на рецидивираща ДВТ, а вторичните - честотата на клинично значимо кървене, (вкл. сериозно кървене), на смърт и съдови инциденти.

Терапията с rivoroxaban е довела до подобрение в нетната клинична полза (включваща главния краен резултат + честотата на сериозно кървене).

Статините не повишават риска от рак

Голям мета анализ на Cholesterol Trialists' Collaboration сочи, че статините не повишават риска от развитие на рак, независимо от продължителността на приема.

ISAR-REACT 3A: По-ниска хепаринова доза при елективна PCI

Ново проучване препоръчва 100-U/kg доза нефракциониран хепарин при елективна перкутанна коронарна интервенция (PCI). Екипът установил, че 100-U/kg доза има нетна клинична полза спрямо препоръчваната досега 140 U/kg доза, като ползата се дължи главно на намаление на кървенето. Проучването сочи още, че 100 U/kg доза хепарин има сходна ефективност на bivalirudin при PCI при биомаркер-негативни пациенти.