При пациенти с лека болест на Алцхаймер (БА), дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) повлиява специфични невронални връзки, участващи в паметовите способности. Процедурата е безопасна и ефективна при тази група, сочи проучване, публикувано в Annals of Neurology.

ДМС е свързана и с подобрения в някои тестове за оценка на БА като AD Assessment Scale cognitive subscale (ADAS-Cog) и Mini-Mental State Examination (MMSE), което означава и забавяне и/или подобрение на когнитивния упадък.

В настоящото проучване авторите използвали опита си с ДМС при пациенти с болест на Паркинсон и депресия. Били включени 6 пациенти - 2 жени; 3 мъже. Всичките имали  критерии за вероятна (лека) БА. Средната възраст на участниците била 60.7 години.

Всички пациенти били третирани с ДМС в областта на форникса и хипоталамуса. Бил използван ток с волтаж 3 до 3.5V и честота 130 Hz; пулсовата ширина била 90 микросекунди. Терапията имала продължителност 12 месеца.

Форниксът включва голям брой входящи и изходящи пътища от хипоталамуса и медиалния темпорален лоб. Редица проучвания с животни и хора сочат, че форниксът играе ключова роля в паметта. Лезии в този регион водят до свързан дефицит.

Електродите били имплантирани билатерално с флуороскопско насочване при будно състояние на пациента.

Използвайки 18F-флуородеоксиглюкоза позитрон-емисионна томография, авторите отчели ранно и бързо подобряване на нарушения глюкозен метаболизъм в темпоралните и париетални кортикални области при всички пациенти.

"Имплантирайки електроди в невроналните вериги, регулиращи паметта, можем да стимулираме активността на тези връзки, да възстановим глюкозната утилизация в темпаралните и париетални лобове.", отбелязва главният автор - д-р Лозано от University of Toronto.

Екипът установил и активиране на общата мозъчна мрежа, която често е депресирана при пациенти с БА, най-вероятно като последствие от отлагането на амилоид чрез други механизми, отговорни за част от когнитивния дефицит при БА.

Процедурата била понесена добре от пациентите, като свързаните със стимулацията странични ефекти включвали: автономни и кардиоваскуларни смущения - при силна стимулация; при по-слаба стимулация 5 от 6 пациенти докладвали необяснимо чувство на топлина и флъш.

Нито един от пациентите не докладвал проблеми със съня, промяна в теглото; не били отчетени хипоталамична дисфункция, метаболитни и ендокринни нарушения на първата година.