Отново парадокс на затлъстяването: пациентите с предсърдно мъждене имат по-добра прогноза 09 август 2010
По неустановени засега причини пациентите със затлъстяване и предсърдно мъждене имат по-добри клинични резултати от мъжденето спрямо лицата без затлъстяване, се посочва в статия, публикувана в
The American Journal of Medicine.Д-р Якоб и колеги от Wayne State University анализирали данни от близо 2500 участници в проучването AFFIRM, при които пациентите били рандомизирани на контрол на честотата или контрол на ритъма. Авторите сравнили общопричинната и сърдечносъдова смъртност при 627 пациенти с нормален индекс на телесна маса (<25), 965 с наднормено тегло (ИТМ между 25 и 30) и 890 със затлъстяване (>30). За трите групи бил дефиниран и краен резултат, комбиниращ смърт, камерна тахикардия, камерно мъждене, сърдечен арест, исхемичен инсулт, сериозно кървене, системен емболизъм, белодробен емболизъм, инфаркт на миокарда.
Смъртността била най-висока при групата с нормален индекс на телесна маса - 16.2%, средна в групата с наднормено тегло - 11.2%, и най-ниска при лицата със затлъстяване - 10.5%.
8.5% от пациентите с нормално тегло, 4.3% от тези с наднормено тегло и 5.9% от участниците със затлъстяване починали следствие на сърдечен арест.
Анализ установил, че лицата с наднормено тегло и затлъстяване имат значително понижен риск то смърт, сърдечносъдова смърт и комбинирания краен резултат спрямо пациентите с нормален индекс на телесна маса.
Авторите предполагат, че при стресови ситуации повечето енергийни резерви спомагат за по-дългото преживяване на стреса. Предишни проучвания също сочат парадоксална положителна връзка между затлъстяването и заболявания като хипертония, коронарна болест на сърцето, краен стадий бъбречно заболяване и сърдечна недостатъчност.