Две проспективни рандомизирани проучвания, публикувани наскоро в New England Journal of Medicine, сочат, че извършването на кардиопулмонална ресусцитация (КПР) само чрез гръдна компресия е поне еднакво ефективно на КПР, включваща както компресия, така и обдишване уста в уста.

В първото проучване шведски лекари рандомизирали диспечери, на които било подаден сигнал от свидетели за настъпил извънболничен сърдечен арест, да дадат указания за извършване на КПР само с гръдна компресия или на КПР с гръдна компресия и дишане уста в уста.

Сред 1276 ресусцитирани пациенти 30-дневната преживяемост била сходна между двете групи - съответно 8.7% и 7%. Това проучване подкрепя хипотезата, че КПР само с гръдна компресия трябва да е предпочитаният метод за КПР сред свидетелите на пациенти със сърдечен арест. Този метод е по-лесен както за научаване, така и за извършване.

Във второто проучване, американски лекари използвали подобен дизайн на проучването си. Отново преживяемостта била сходна - 12.5% срещу 11% при КПР, включваща обдишване уста в уста. Сходни били и пропорциите на пациентите с благоприятни неврологични резултати. КПР без обдишване била свързана с тенденция към по-висока приживяемост при пациенти с сърдечна причина за ареста, както и при тези с аритмии.