Систематичен обзор, публикуван в Journal of the American Medical Association, сочи, че повечето използвани препарати за лечение на първичен синдром на Sjögren, са подкрепени от относително малко доказателствени данни.

При лечението на това заболяване се използват разнообразни локални и системни препарати, въпреки че за голяма част от тях липсват солидни доказателства за употребата им. Целта на този обзор е именно да се анализират и обобщят наличните данни относно медикаментозната терапия на синдрома на Sjögren. Били включени 37 проучвания.

В плацебо-контролирано проучване, пациентите, лекувани с очен 0.05% cyclosporine, имали значително подобрение в замъгленото зрение, теста на Ширмер и употребата на изкуствени сълзи. В три плацебо-контролирани проучвания pilocarpine бил свързан с подобрение на ксеростомията (суха уста) и сухите очи.

Cevimeline пък бил свързан с подобрение на ксеростомията в две плацебо-контролирани проучвания. Аналогични резултати били отчетени и относно сухотата в очите. Оралният преднизон и hydroxychloroquine не били свързани с подобрение на сухота в проучвания с малък брой участници (<20). Имуносупресивните агенти като azathioprine и cyclosporine също били свързани с ограничена полза в малки проучвания.

Оралният interferon alfa-2a бил свързан с относително ограничени ползи. Ограничена ефективност имало и при няколко проучвания с infliximab, etanercept и rituximab - при тези проучвания главните крайни резултати не били постигнати, но за сметка на това се наблюдавало значително подобрение относно някои вторични крайни резултати.

При първичен синдром на Sjögren настоящите доказателства от контролирани проучвания сочат полза от pilocarpine и cevimeline за повлияване на sicca симптомите и локален cyclosporine за повлияване на умерената до тежка сухота в очите. Анти-TNF агентите засега не показват клинична ефективност, като по-големи контролирани проучвания са необходими с цел установяване на ефективността на rituximab, се обобщава в обзора.