Не разчитайте на гликирания хемоглобин за идентифициране на високорисковите за диабет пациенти. Показателят е значително по-неточен от глюкозотолерантния тест и глюкозните нива на гладно, сочи проучване.

Лекари от University of Texas Health Science Center анализирали HbA1c, нивата на глюкоза на гладно, 2-часовата глюкоза след обременяване при 855 лица.

Кохортата включвала 136 диабетици. Нивата на HbA1c >6.5% идентифицирали само 32.3% от пациентите. Глюкозните нива на гладно >7 ммол/л идентифицирали 44.8%, а 2-часовата глюкоза след обременяване от поне 11 ммол/л открила 86.8% от пациентите с диабет.

Комбинацията от повишен HbA1c и нарушена глюкоза на гладно (между 5.5 и 7 ммол/л) довела до повишаване на откриваемостта до 52%; нарушената глюкоза на гладно и нивата на 2-часовата глюкоза между 7.7 и 11 ммол/л били свързани с детекция на 97.1%.

HbA1c между 5.7 и 6.4% идентифицирала само 23.6% от недиабетните лица с повишен риск от заболяването; за сравнение този процент бил 69.1% при глюкозния тест на гладно (ГТГ) и 59.5% при теста с глюкозно обременяване. Комбинацията на HbA1c (5.7-6.4%) с глюкозен тест на гладно идентифицирала 75.6%, докато комбинирането на глюкозен тест на гладно с тест за глюкозен толеранс (ТГТ) довело до откриване на 95.8% от високорисковите пациенти.

Допълнителен анализ установил, че HbA1c е свързан по-слабо от ГТГ и ТГТ с инсулиновата чувствителност и секреция.