Алергичният ринит е широко разпространено хронично респираторно заболяване, което нарушава качеството на живот, продуктивността и някои съпътстващи заболявания на пациента. Заболяването е имуноглобулин Е - медиирано и се наблюдава след контакт с домашни и/или външни алергени - прах, домашни кърлежи, животински пух, полени и др.
Главните симптоми на алергичния ринит са ринорея, назална конгестия, обструкция и сърбеж. Оптималната терапия включва избягване на алергена, контрол на симптомите, имунотерапия и проследяване на астмата (при наличие на такава).
Терапевтични стратегии. Определят се възрастта на пациента и тежестта на симптомите. На пациента трябва да се обясни, че е изключително важно да се избягват алергените, за които е известно, че тригерират ринит.
Терапията от първа линия на лекия до умерен ринит се състои от интраназални кортикостероиди - най-ефективното лечение към наши дни. Действието на интраназалните кортикостероиди настъпва в рамките на 30 минути с пикова активност след няколко часа. Максимален общ ефект се постига след 2-4 седмици. Проучвания сочат, че оценката на симптомите е сходна между интраназалните кортикостероиди и интраназалните антихистамини, но първите са свързани с по-добро качество на живот.
Различните интраназални кортикостероиди имат сходна ефективност един спрямо друг, но единствено budesonide е в категория на безопасност В и е одобрен от FDA за употреба при бременност. Единственият интраназален кортикостероид, който е признат като най-лесен за употреба от National Arthritis Foundation, е mometasone.
Нежеланите реакции на интраназалните кортикостероиди включват: главоболие, епистаксис (кървене от носа), дразнене, парене и сухота в гърлото и носните проходи. FDA предупреждава, че дългосрочната употреба на интраназални кортикостероиди може да забави скелетния растеж при деца, въпреки че данните за това са противоречиви.
При пациенти с умерен до тежък алергичен ринит, рефрактерен на интраназални кортикостероиди, терапиите от
втора линия включват: антихистамини, деконгестанти, интраназален кромолин, левкотриенни антагонисти, интраназални антихолинергици и нефармакологични подходи (назална иригация). Антихистамините от второ поколение са ефективни при облекчаване на някои от назалните и очни симптоми, но са почти неефективни относно назалната конгестия. С изключение на cetirizine, антихистамините от второ поколение нямат седиращ ефект.
При пациенти с незадоволителен ефект след конвенционалната терапия, трябва да се има предвид провеждане на имунотерапия. Анафилаксията е най-тежкият страничен ефект, който може да се наблюдава при този подход. С помощта на рекомбинантна ДНК технология са разработени алерген-специфични ваксини, които значително могат да облекчат симптомите на алергичния ринит.
Нефармакологична терапия - има варираща ефективност и включва: акупунктура, пробиотици и билкови добавки. Поради липсата на документирана ефикасност изброените подходи не се препоръчват към този момент.
Ключови препоръки:При лек до умерен алергичен ринит първоначалната терапия трябва да се проведе с интраназален кортикостероид. При по-тежко заболяване лечението се извършва с агенти от втора линия.
Сравнени с антихистамините от първо поколение, тези от второ предизвикват по-малко седация и имат по-добър профил на нежеланите ефекти (с изключение на cetirizine).
Като терапия от първа линия и втора линия, интраназалните антихистамини имат ограничено приложение поради нежелани реакции, по-висока цена и по-ниска ефективност спрямо интраназалните кортикостероиди.
Интраназалният cromolyn е безопасен за обща употреба при алергичен ринит, но е подходящ за терапия от първа линия поради по-ниска ефикасност, неудобно дозиране.
Хроничната ринорея често се облекчава от назална иригация с физиологичен разтвор, която може да се прилага самостоятелно или като адювантна терапия.
Кърменето, забавеното излагане на солидни храни през първата година от живота и употребата на въздушни филтрационни системи нямат документирана ефективност в превенцията на алергичния ринит.
