Употребата на комбинация от деметилиращи химиотерапевтични агенти в ниски дози води до намаляване злокачествеността на белодробните ракови клетки, сочат ранни данни на проучвания при пациенти с напреднал белодробен рак.

Изследванията на лекари от Johns Hopkins University сочат, че ниски по-нетоксични дози 5-azacytidine (Vidaza, Celgene) и 5-aza-2'-deoxycytidine (Dacogen, Eisai) водят до репрограмиране на туморните клетки като крайното следствие е намаляване на туморогенността.

Тези агенти отдавна се използват в по-ниски дози но при лечение на миелодисплазии. Отскоро се проучват комбинации с инхибитори на хистоновата деацетилаза при миелогенна левкемия, а съвсем отскоро - и при недребноклетъчен белодробен карцином, който е солиден тумор.

Изброените по-горе класове имат епигенетични ефекти върху генома на клетката - 5--azacytidine и 5-aza-2'-deoxycytidine имат деметилиращо действие, а хистондеацетилазните инхибитори повишават хистоновото ацетилиране.

Лекарите от Johns Hopkins University докладват доста добри терапевтични отговори - честота на стабилизация и ремисия в порядъка на 30%, с продължителност до над година (при очаквана преживяемост около 4 месеца).