Хирургичното премахване на висцералната мастна тъкан при пациенти със затлъстяване не подобрява тяхната метаболитна функция, се посочва в статия, публикувана в Gastroenterology.

В представено проучване лекари от Vanderbilt University School of Medicine (САЩ) оборват догмата, според която интрабдоминалната мастна тъкан води до метаболитни нарушения и в крайна сметка до диабет тип 2.

Оменталната мастна тъкан се счита за важен рисков фактор за много метаболитни усложнения на затлъстяването, вкл. инсулинова резистентност и сърдечносъдово заболяване.

За да установят дали оментектомията има терапевтични ефекти, авторите провели две малки проучвания. Първо, 22 пациенти били рандомизирани на Roux-en-Y гастрален байпас с или без оментектомия.

12 месеца по-късно се наблюдавало подобряване на мускулната и чернодробната чувствителност към инсулин съответно два и четири пъти, но без значителни междугрупови разлики.

В отделен експеримент, авторите провели само оментектомия при 7 пациенти със затлъстяване и диабет тип 2. След три месеца не били отчетени ефекти върху инсулиновата чувствителност и употребата на антидиабетни препарати.

Това е първото проучване при хора, което сочи, че премахването на висцералната мастна тъкан не подобрява диабета и инсулиновата чувствителност като цяло.